Рутерът (или по-точно маршрутизаторът) е мрежово устройството, което служи за управление на трафика между различни мрежи или сегменти от една мрежа. Toй работи на трето ниво от OSI модела и визирайки TCP/IP стека, неговата роля е да препраща трафика според зададените начални и крайни дестинации. Тоест, рутерът използва IP адреси и осигурява глобална свързаност между устройствата, което ясно го отличава от суича и хъба, които целят да осигурят локална – на база MAC адреси.

За да пренасочва пакетите, маршрутизаторът използва таблица. В зависимост от ролята на рутера в мрежата се определя и големината на таблицата. Домашните рутери, чиято задача е да ни изведат в интернет и насочат идваща отвън заявка към компютъра ни, често имат само няколко реда статичен запис в своята таблица. Рутиращата таблица на един корпоративен маршрутизатор може да достигне няколко хиляди динамични записа, или пък комбинация от динамични и статични.

Вероятно ще попитате какво представляват “статичните” и “динамичните” записи в маршрутизиращата таблица. Всеки запис в тази таблица указва през кое следващо устройство на трето ниво трябва да бъде препратен пакетът, за да достигне своята крайна дестинация. Мрежите могат да бъдат зададени статично (“ръчно”) от администратора. Например, за да достигнем мрежа 192.168.5.0/24, рутерът трябва да препрати пакета към устройството с адрес 192.168.3.1.

Статичното рутиране е за предпочитане в малките мрежи. При мащабните топологии за администратора е непосилно да описва ръчно как да се препращат пакетите, а и вероятността за допускане на грешка при конфигуриране е много голяма. Ето защо в ИТ сектора от доста години насам се използват протоколи за динамично рутиране, в които администраторът трябва да опише само локално свързаните към маршрутизатора мрежи, които след това ще се разпространят автоматично към другите рутери и така всеки от тях ще знае какъв е пътят към крайната дестинация.

Ясно е, че динамичното рутиране е удобно, но за него трябва и специализиран маршрутизатор. Добри решения на пазара предлагат Juniper, Mikrotik, Avaya, Nortell и Cisco, но всички те са платени, а цената започва от 1500лв нагоре. От друга страна, рутерите за домашна употреба не предлагат нито необходимата мощност, нито софтуер/фърмуер, за да бъдат използвани в неголяма бизнес среда.

В този материал ще се опитаме да намерим оптималния баланс между софтуер и хардуер, за да конструираме маршрутизатор, който може да бъде използван в по-сериозна мрежова инфраструктура.