Цветовете, любимите- защо ли? Кои са най- добрите сьчетания?
| Автор |
|
| anonymousСъб, 15.12.12, 22:08 |
Много време мина от времето ,когато пуснах тази тема. Преди време можех да седна и да резгледам цялата тема , да прочета какво сме мислели , как сме се променяли, разбира се най-интересно ми е било какво съм писал и какво съм мислел аз.  Минават си годините. Променяме се, животът си лети.Не се е променила само моята любов към импресионистите.Затова и този пост е за един френски импресионист.Казва се Алберт Леборг/ Lebourg, Albert-Charles /(1849-1928) :
 Lebourg, Albert-Charles -автопортрет Този художник е живял и творил в Алжир известно време , някои картини са от там. В повечето от тях се забелязва маниер и стил на Моне. А когато се завръща в Париж той дружи с Моне, Дега и Сисле и е постоянен участник в изложби .През 1921 г. получава инсулт и се парализира и с това приключва като художник по-късно през 1928 г. умира.Като художник за него може да се каже ,че той е типичен импресионист.Неговите пейзажи са наситени с цветове и тяхното съчетание е продиктувано от страхотно чувство за хармония, поне за мен е така!Вижте сами:
Красиво! | | | anonymousВто, 05.02.13, 09:01 |
Чарлз Ефраим Бърчфилд /Charles Ephraim Burchfield/(1893- 1967) -американски художник ,известен със своите акварели. Уикипедия го характеризира като представител на вижионаризма. Какво е това ,не съм сигурен , че ще мога да ви го обясня! . Какво виждам в неговите картини , обаче мога:Едно необикновено съзерцание, една мистика, нещо което не се случва в нашата реалност , една паралелна вселена. Това е постигнато с едно характерно рисуване , наречено "суха четка"( използва се минимално количество вода за разтваряне на акварелните бои) . През 1936 год. този художник е признат за един от 10-те най-велики американски художници! От всички показани тук в тази тема художници , няма подобен като този американски художник! Вижте го:
Наистина фантастично! | | | karadzhaВто, 05.02.13, 16:12 | RE: Цветовете, любимите- защо ли? Кои са най- добрите сьчетания?
” Чарлз Ефраим Бърчфилд /Charles Ephraim Burchfield/(1893- 1967) -американски художник ,известен със своите акварели. Уикипедия го характеризира като представител на вижионаризма. Какво е това ,не съм сигурен , че ще мога да ви го обясня! . Какво виждам в неговите картини , обаче мога:Едно необикновено съзерцание, една мистика, нещо което не се случва в нашата реалност , една паралелна вселена. Това е постигнато с едно характерно рисуване , наречено "суха четка"( използва се минимално количество вода за разтваряне на акварелните бои) . През 1936 год. този художник е признат за един от 10-те най-велики американски художници! От всички показани тук в тази тема художници , няма подобен като този американски художник! Вижте го:
Наистина фантастично! „ А може човекът просто да не е имал пари за повече пари за бои и затова да рисува със суха четка, щото и аз тъй правя Ама то боята в Уина е постна, та затуй
То и адаша ми ИВан Гог е рисувал пестеливо, като му била кът боята и се родил постимпресионизЪмът
Стилът на сър Чарлз не е много далеч от тоя на холандеца, ама те американците кога ли са открили нещо ново Даже Америка не успяха да намерят, ама за кражби и присвояване еша си нямат Напират света да е техен и да ги харесват на всичко отгоре | | | karadzhaВто, 05.02.13, 16:30 |
А и за да се нарисува една картина, може да се ползват само бяло, синьо, жълто и зелено т.е. само три цвята (зиленото е комбинация от синьо и жълто). Ама бунак като Пикасо може да замени като няма синьо с червено. То и затуй някои от картините му са откровени цапаници, в които само люде с по-болно от Пикасовото въображение може да видят нещо велико Ама то не е задължително да си българин, за да си овца Обаче е задължително българинът да е овца - такива са заповедите от по-отгоре Щото българинът, който разсъждава (той е и със свободен дух) е опасен за властимащите. Все пак половината открития на човечеството са негови, а другата половина - на дявола Щях да забравя - дръжте си главите у песъко | | | anonymousНед, 10.02.13, 09:25 |
Днес сложил манджата да се готви на печката/колко прозаично / реших да се впусна в емоционалния свят на изкуството! Този път обаче няма да ви представям някакъв художник , а ще се опитам да разгледам една картина и да кажа по няколко думи за нея. Повече от ясно е , че картината не е случайно избрана . Според мен наблюдавайки и анализирайки дадена картина би ни помогнало по-добре да разкодираме хората около нас, техните емоционални и психологически прояви! Картината е "СВОБОДА на барикадите":
 СВОБОДА НА БАРИКАДИТЕ Малко история около картината!
През 1830 г. френският народ се вдига и сваля от власт омразната династия на Бурбоните. Особено ожесточени са били боевете през така наречените барикадни дни 27,28 и 29 юли.Един млад човек вдига хората от барикадите като казва : " Ако загина запомнете , че се казвам д"Аркол" и той наистина загива ,но народа е вдигнат и щурмува! Преди да нарисува тази картина Делакроа се бил изолирал от действителността , затворен само в кръга на изкуството.Случващите се събития обаче го впечатляват и се стига до идеята за тази велика картина ,която е наречена "Марсилеза на френската живопис".
Самата картина е изпълнена с противоречия. От една страна Делакроа е искал да покаже величието на събитието , от друга бил стремежът му към реалното му представяне. Трите основни образа са повече от обикновени, един студент, може би художник, една обикновена млада жена , може би проститутка, един хлапак, който 25 година по-късно Виктор Юго прослави с името Гаврош.Жизнената достоверност на тази картина,нейната натуралност не се е понравила през онова време ,но красотата на картината е била оценена.
Днес обаче ако пренесем алегорията на тази картина , в нашите български времена на преход ,ние можем да си зададем въпроса: " ЗА КАКВО НИЕ ТАЗИ СВОБОДА-ГОЛА И БОСА? Не беше ли по-добре преди ,когато всичко ни беше уредено, имахме работа,имахме яснота за бъдещето на живота ни, държавата се грижеше за нас, Е ако седим в сладкарницата през работно време идваха милиционери за да ни проверяват ,защо не работим, ако кажем някой не много лицеприятен виц за властта можеше да ни затворят ,дори и да ни побият малко , но това са подробности!"
КОЕ Е ПРАВИЛНОТО, КЪДЕ Е ИСТИНАТА? | | | anonymousПон, 18.02.13, 21:01 |
С предния пост,като че предсказах какво ще се случи тук у нас, визирайки времето на Френската революция. Народът ни най-после намери себе си!Крайно време беше да започне да иска сметка от тези ,които по един или друг начин го грабят. Може би пак с този пост ще опитам да покажа ,какво мечтая да се случи и дай боже да се случи! нарисувал го е пак един френски художник, наричан художника на Париж и се казва Ежен Гален-Лалу/Eugène Galien-Laloue/(1854-1941). Да се чуди човек какво зрение , какви представи трябва да има човек ,за да може да улови в обикновените Парижки улици ТОЛКОВА МНОГО ЦВЕТОВЕ!?Това насищане на цветовете създават някакво радостно, празнично настроение, има градивност, има оптимизъм, една възбуда ,едно очакване. Човек мечтае да живее в такава атмосфера! Да излезне , да се срещне с приятели , да общува, да напазарува , да се разведри. А художникът е един малко смешен човек , но добър в занаята и още докато е жив е продавал картините си много добре, бил е заможен благодарение на изкуството си! Защо ли? Може би защото е продавал НАСТРОЕНИЕ!
Картините му не са с големи размери и са изпълнени с акварелни бои , но са много красиви! | | | anonymousСъб, 23.02.13, 16:34 |
Вижте тази картина:
 ЛЮБОВНО ПИСМО- 1668 год. Тя е нарисувана от един от тримата велики холандски художници Ян Вермеер/Johannes Vermeer/ . За този загадъчен художник тук вече съм писал, ще кажа само че са известни само 35 негови картини и до 1870 г. той не е бил известен. Времето, през което е рисувана картината, в живописта е господствала така наречената емблематика и ако човек не е наясно едва ли би разшифровал картина от това време. Та това ще се опитам да ви покажа в тази картина
Погледнато повърхностно на картината е показана млада дама с мандолина , която получава писмо , което и предава прислужничката и.Действието се развива в обикновен за онова време холандски дом с характерните особености за интериора и бита тогава.Ако обаче включим емблематиката ние можем да разберем вложената многозначност.Един от способите тогава бил вложеното в картина в картината, в случая платноходка в развълнувано море, разчита се като развълнувано сърце на героинята от поведение на възлюбен,втората картина ходещ по алеята кавалер , което е напомняне за първата среща и зараждащата се любовМандолината в ръцете показва тясната връзка между музиката и любовта и ясно показва в случая , че става въпрос за любов." Любовта се учи чрез музиката". В интериора също има символи. Пантофите от този вид е еротичен символ , а метлата значи съжителство без брак, буквално женен за метла.
Със сигурност има още много да се анализира , но аз толкова знам от това ,което съм прочел за жанровата холандска живопис от онова време. | | | anonymousНед, 03.03.13, 19:55 |
"Безпределна и вечна ще бъде признателността на българския народ за братския руски народ , пролял кръвта на 200 хиляди свои синове за нашето освобождение" . Това казва Васил Коларов, който е забравен днес, за освобождението на България от турско робство. Много художници са били с руската армия за да представят войната на "живо". Показвал съм картини на великия Верещагин. Сега ще покажа картини на други руски художници за освободителната война!
 Кившенко- Превземане на Горни Дъбник
 Кившенко- епизод от войната
 Попов-Защита на Орлово гнездо
 Поленов- Зима в Бъгария
 Поленов- Убит войник край село Мечка
 Репин-Върнал се
 Лагорио-Превземане на Ловеч
 Дмитриев-Оренбурски- Атака
 Дмитриев-Оренбурски- Десант на руските войски през Дунава
 Ковалевски-Превързочен пункт
 Ковалевски-Стражение на река Лом
 Ковалевски- Щабът на 12 корпус | | | anonymousНед, 24.03.13, 10:52 |
С риск да нагазя в "непознати води" ще ви представя един френски символист! Казва се Пюви дьо Шаван/Puvis de Chavannes/.Творил е във втората половина на 19 век. Какво е характерно за него според някои енциклопедии? Имитира старинна техника за създаване на едромащабни платна за конкретни места с точно разчетени размери.Поетичните му образи навяват за античността и Възраждането с някаква носталгия за загубения "златен век", въпреки че той съзнава прагматичността на съвремието.Толкоз! Нека да го разгледаме и да го изкоментираме по нашенски :
 съгласие
 отдих
 работа
 бдителност
 история
 замисленост
 мир
 сън
 гола надежда
 надежда
 съновидение- любов, слава , пари
 милосърдие
 живот Давайки заглавията на отделните картини , аз ви насочвам в каква посока да се гледат! Художникът със своите картини е нарисувал своите алегорични представи за живота и за различните понятия свързани с него. Дали тези негови представи , абстрахирайки се от времето ,което ни дели ,се покриват с нашите? Такъв въпрос си задавам аз, а вие? | | | anonymousНед, 07.04.13, 10:54 |
Музеят на изкуствата вьв Филаделфия! Един от най-големите в света, в него се помещават 225 хиляди произведения на изкуството. Създаден е през 1876 година ,а през 1919 г. е започнало строителството на сегашната сграда ,което е завършено през 1928 год.Стилът на сградата е "неогрек". Произведенията в него са набирани като дарения от частни и държавни спонсори. Ще ви покажа картини , които съм ги подредил ориентировъчно по годините на тяхното създаване ,за да се опитам дави дам някаква представа за развитие на изобразителното изкуство във времето!
 Vittore_Carpaccio ,италиански художник , около 1500 г
 Jan_van_Goyen , холандец ,около 1600г
 Cecco_Bravo__Francesco_Montelatici_, италианец , около 1650г
 Jacob_Isaacksz._van_Ruisdael,холандец, около 1680 г.
 Claude_Joseph_Vernet, французин, около1730 г.
 James_Peale, американец, около 1800 г
 Jacob_Eichholtz, американец, около 1820 г.
 Jean_Baptiste_Camille_Corot, французин,около 1860г
 Eugene_Louis_Boudin ,французин, около 1880г
 Alfred_Sisley французин, около 1880 г
 Camille_Pissarro, французин, около 1900 г
 Frits_Thaulow, норвежец, около 1900 г
 Claude_Monet, французин, около 1920 г редактиран от anonymous на 07.04.13 11:02 редактиран от anonymous на 07.04.13 11:03 редактиран от anonymous на 07.04.13 11:04 | |  Коментар
|
Отговор
За печат
