Малко теория.
Най-същественият въпрос в стереофотографията е този за избора на база на снимката. Терминологично базата е разстоянието между оптичните центрове на двете снимки, обикновено се отбелязва с
b
. Грубо казано, това е разстоянието между двете различни положения на фотоапарата. В зависимост от вида на снимката се използват различни формули за пресмятане оптималната стойност на b, но за обсъждания случай, като че ли, най-подходяща е следната:
b = Lz.Lmin / [50.K.f.(1-Lmin / Lmax ) ]
Тук (първата картинка) Lz е разстоянието, от което ще се разглежда снимката; Lmin – разстоянието до най-предния план на снимката; Lmax - разстоянието до най-задния план; K – коефициент на увеличение на снимката, ако е била нещо мащабирана, размерът се смята в пиксели; f – фокусно разстояние на обектива, с който ще се снима; константата 50 е свързана с физиологията на зрението.
Вторият важен въпрос е определяне на т.нар. рампа и разстоянието Lr до нея. Цялата работа е в това че ако оптичните оси на снимките се оставят успоредни зоната на припокриване на двете изображения, където единствено се наблюдава стереоефектът, остава твърде малка. Затова се налага осите на снимките да се отклонят така, че да се пресекат в някаква точка (втората картинка). Тъкмо равнинатаr, минаваща през тази точка е рампата. При разглеждане на снимката предметите намиращи се пред рампата изглеждат като стърчащи пред екрана, а предметите зад рампата – обратното. Няма строга формула за определяне на Lr, но емпирично се е стигнало до препоръката:
Lr = (Lmin + Lmax) / 2 до Lr = Lmin + (Lmin + Lmax) / 3;
когато Lmax е в безкрайност:
Lr = 2.Lmin.
Друго полезно нещо е да се пресметне броят на физиологично възприеманите стерео-планове в снимката и разстоянието до тях. Броят е:
P = 70’ / n’,
където 70 е максималният ъглов паралакс, при който образът в очите на зрителя не се раздвоява (в действителност стойността може да достига до 85), в ъглови минути, n е минималният паралакс, който различава ретината на окото в ъглови минути – нормално е между 1’ и 0.5’
Разстоянието до някой от стереоплановете е:
Ln = b.f / [p – (n – 1) dp,
Ln – разстояние до n-тия по ред план; p базисният паралакс между двете снимки (ъглови минути) и се пресмята от избраната стойност на b, когатоb е пресметнато по по-горната формулаp = 70; n е поредният номер на плана; dp е минималният паралакс, при който физиологично се получава стереоефект и е около 0.3-0.4 ъглови минути. Максималното разстояние, на което се изпитва усещане за обемност е от порядъка на 3400.dp.
Лично мен особено ме кефят снимки на много далечни обекти, които обичайно възприемаме като едномерен фон някъде на хоризонта, направени при много голяма база. Например правил съм снимка на Стара Планина от разстояние ок. 10 км при база ок. 1,5 м – ефектът от “разгъването” на плоския силует в релефна картина е просто чудовищен! Разбира се, предните планове в този случай са безнадеждно разминати. Също така страхотни снимки стават с купести облаци (разумно е да се снима през светложълт филтър).