Сто години ни делят от великата епопея на Балканските войни (1912–1913). Превърналите се за една нощ във войници български земеделци и занаятчии проявяват "планини от храброст" и само за месец успяват да поставят на колене вековния си потисник. Една световна империя, чиито предели обхващат земите на три континента, шумно се сгромолясва под напора и виковете: "По пет на нож" на българските воини.
Сто години след Балканските войни обаче имената на нашите прадеди, пролели кръвта си за постигането на националния идеал, тънат в забвение. Дори общата цифра на жертвите е все още спорна. Паметникът на незнайния воин в София е красива метафора на забравата, с която са покрити костите на падналите под знамената български войници, сержанти и офицери. Измервана в десетки и стотици хиляди, смъртта престава да бъде лична и фамилна трагедия. За повечето от нас тя е само кратък параграф в урока по история, посветен на Балканските войни. Възстановявайки спомена за загиналите, Държавна агенция "Архиви" си поставя амбициозната задача да съгради отново прекъснатата от времето семейна връзка между живите днес наши съвременници и загиналите преди близо 100 г. техни прадеди.
Водена от амбицията да възкреси от пепелището на забравата спомена за загиналите, Държавна агенция "Архиви" реши да подготви и публикува максимално пълен списък на падналите в Балканската война български войни. Целта ни е фокусът на общественото внимание да е насочен не само към битките и сраженията, но и към истинските герои на войната. Към онези скромни и останали неизвестни днес българи, чиито щикове изковават бляскавите победи при Люлебургас, Лозенград, Чаталджа, Шаркьой, Булаир и Одрин. По този начин ще се опитаме да отдадем заслужена почит към тихата и останала до днес безименна саможертва на 48 хил. българи.
Публикуването в интернет на максимално пълен списък на загиналите в Балканската война български военнослужещи с възможност за търсене по различни параметри (три имена и родно място) ще позволи на стотиците хиляди наследници на загиналите да установят лобните места на предците си и да научат повече за своята родова и национална история. Информацията от учебниците ще бъде уплътнена през личната и фамилната история. По този начин ще се разчупи повтарящата се през последните десетилетия тъжна тенденция националните празници по исторически поводи да се възприемат от мнозинството наши съвременници като казионни мероприятия и почивни дни, вместо да бъдат съпреживявани като важни изграждащи националната идентичност събития. За да се стимулира допълнително този нов подход към миналото, българите ще бъдат насърчени да споделят в сайта на проекта предавани в семейството им случки и събития, да дигитализират и публикуват снимки на предмети и документи, свързани с войната и пр. (грамоти, кореспонденция, ордени, оръжие и др.). Може да изпращате вашите материали на spomeni@archives.bg
В основата на публикувания тук списък са залегнали съхраняваните в Държавния военноисторически архив (ДВИА) при Държавна агенция "Архиви" списъци, изготвени през 30-те години на 20 век от отделението "Военни музеи, паметници и гробове" при Министерство на войната със съдействието на Щаба на действащата армия и общинските управления. От четирите типа списъци, които се пазят в ДВИА, ние подбрахме Общия азбучен списък на загиналите през войните 1912–1913 г. (ДВИА, ф. 39, оп. 1, а. е. 1–18) като най-пълен и удобен за използване. Идеята ни обаче е в бъдеще базата данни да се допълва с информация от останалите три типа списъци, както и от други източници.
