Да погледнем за миг назад в началото на 80-те години във времената на допотопните компютри със скромни изчислителни възможности и неголяма оперативна памет. Програмистите в действителност бяха експерти в нелеката задача по оптимизация на машинния код. Разполагайки с 1 Mhz процесор и 64 Kb памет се налагаше истинско жонглиране с инструкциите, за да се оползотвори оптимално всеки байт от паметта и всеки такт на процесора. Само няколко асемблерни команди бяха в състояние да направят от една неработеща поради недостиг на ресурси програма отново работеща – тъмите времена на компютрите и светлите времена на истинските инженери.
С течение на времето микропроцесорите ставаха все по-сложни, плътността на транзисторите започва да нараства с висока "Мур"-скорост. Икономисването на байтове и цикли стана непрактично и излезе от мода. Появиха се нови, мощни средства за програмиране, улесняващи работата на разработчиците. В тази светлина, въпросът за ARM срещу x86 изглежда нелеп: как могат да бъдат сравнени малките "телефонни" микропроцесори с чиповете, вградени в персоналните компютри, сървърите и дори суперкомпютрите? Всъщност, сегашното развитието на технологиите и капризите на пазара създават ситуация, в която специалистите не на шега обсъждат не само конкуренцията между тези процесори, а и напълно възможната скорошна схватка между тях.