В един предходен материал се запознахме с това какво представлява виртуализацията и защо намира все по-широко приложение. Напомняме, че виртуализацията най-общо е метод да накарате няколко операционни системи да вървят едновременно на една хардуерна машина. Така се постига оптимално оползотворяване на системните ресурси, като този подход по никакъв начин не възпрепятства функционалността на инфраструктурата, която трябва да се изгради.

Виртуализацията е особено полезна в големите корпоративни среди, предоставящи различни услуги за ползване от потребители (например хостинг), тъй като предоставя гъвкавост и по-ниски разходи за компоненти и консумативи.

Различните видове виртуализация се характеризират с определено взаимодействие между host и guest операционните системи (тяхната архитектура е различна), което се отразява на ефективността в усвояването на системните ресурси. В това отношение паравиртуализацията е безспорният победил, тъй като guest операционните системи са способни да използват до 95% от наличния хардуер. Останалите незначителни проценти се заемат от виртуализиращия софтуер, който най-често е Xen. В тази статия ще се опитаме да ви разясним малко повече относно начина му на действие и работата с него.