Първоначално разработена като безплатна операционна система за Intel x86 процесорите, Linux днес е универсалното решение за всички пазарни ниши на хардуерни устройства – от сървърни системи до мобилни такива, дори и микроконтролери. Някои популярни потребителски ориентирани дистрибуции като Ubuntu и Android са наравно стабилни, удобни и надеждни като платените решения. Само че в днешни дни тенденцията е точно такава – предимно се гони удобство чрез графичен интерфейс, което до голяма степен ограничава потребителя да достъпва благодатните територии на ядрото и туулове в user пространството.
Точно така, настрана от шарените икони и бутони, които стоят там и чакат да ги кликнете с курсора на мишката, красотата и гъвкавостта на Unix-базираните операционни системи (каквато е Линукс) се крие някъде там... в “черната дупка”. Черната дупка тук е т.нар. терминал, по-точно “Root terminal”, от който повечето начинаещи потребители се плашат. И този страх е породен именно от разните рестрикции на достъп и предупредителни съобщения в графичния интерфейс, защото дистрибуцията често се опитва да ви каже, че може направите някакъв погром, да загубите информация, дори цялата си информация... или просто след следващия рестарт да нямате операционна система.
Споменатите по-горе “бедствия” са напълно възможни, тъй като в Линукс почти всичко е базирано на текстови и бинарни файлове, от които може (лесно) да пишете и да четете. Точно там, на нивото на опасността, се корени и гъвкавостта – имайки достъп до всяко едно хардуерно устройство и контрол на потока на данните от ядрото до юзър пространството, вие може да на накарате Линукс да прави точно това, което искате. Границата е само вашето въображение и способности да работите с тази операционна система. Например, Линукс може да очаква мейл със съдържание “лампа” и след като го получи да светва лампата пред входната врата, а после и да запише в базата данни в колко часа е случило това. Линукс може и просто да си работи като сървър с определена цел, който при добра конфигурация да забравите, че изобщо съществува, тъй като едва ли някога ще забие.
В корпоративните среди Линукс е перфектно решение за доставяне на клауд услуги и виртуализирана среда. В десктоп средите е едно отлично решение, което заменя скъпите решения на Microsoft и Apple. В мобилните и embedded устройства е незаменим помощник на разработчиците на софтуер и фърмуер, тъй като спестява време чрез огромната налична функционалност. Във всички случаи, обаче, въпреки удобния GUI е от изключителна полза познаването на същността на Линукс – структурата на ядрото, на user space-a и командите в Shell-a (последното още се нарича “обвивка на операционната система”.
В тази и следващите части на “Основи на Linux администрирането” предлагам да се запознаем с управлението на директории, потребители, процеси и работа с различни инструменти в Linux Shell-a. Изобщо, в края на цикъла от гидове се очаква читателят да е наясно с материала до толкова, че никога повече да не се плаши от терминала и спокойно да работи само през него. Независимо дали ще бъдете разработчик на вградени системи или сървърен администратор, или просто по-напреднал потребител - основите са еднакви за всички... и затова нека да започнем с тях!