”
ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА ЗВУКОВИТЕ И ИНФРАЗВУКОВИТЕ ВЪЛНИ ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМФизиологичният аспект от въздействието на нискочестотните звукови вълни върху организма зависи от честотата, амплитудата на трептенията, а също и от продължителността на тяхното действие. Особено неприятен е диапазонът от 3 Hz до 7 Hz, в който попадат честотите на собствените трептения на тялото като цяло (в това число и раменния пояс). Когато върху човешкото тяло попадне механична вълна с честота в интервала 3 Hz - 7 Hz (това всъщност е инфразвукова вълна), настъпва резонанс и амплитудата на принудените трептения на човешкото тяло е максимална.
Някои вътрешни органи ( сърце, бял дроб, бъбреци и др.) също представляват трептящи системи със собствени честоти на трептене в интервала 2 Hz - 8 Hz. За вестибуларния апарат (органа на равновесието) тези честоти съответно са в границите 0.5 Hz - 13 Hz. Следователно под действието на инфразвуковите вълни изброените органи и системи могат да извършват принудени резонансни трептения.
За главата собствените честоти на трептене са от 20 Hz до 30 Hz, за очите - от 40 Hz до 100 Hz[2]. Това означава, че и звуковите трептения с честота 20 Hz - 100 Hz също могат да предизвикват принудени трептения на главата и очите. От изброените факти следва, че инфразвуковите вълни и звуковите вълни с честота, намираща се в диапазона 20 Hz - 100 Hz (условно наречени нискочестотни звукови вълни), имат едно общо специфично свойство - те са способни да предизвикват принудени резонансни трептения в някои органи и системи в човешкия организъм (иначе инфразвуковите и нискочестотните звукови вълни се различават твърде много относно свойството да предизвикват слухово усещане)!
До какво водят принудените резонансни трептения на органите и системите на човека под действието на инфразвуковите и нискочестотните звукови вълни? Поради явлението резонанс амплитудите на трептене на тези органи и системи рязко се увеличават. Ако амплитудата им стане достатъчно голяма (в някои експерименти са използвани инфразвукови вълни с ниво 135 dB и повече), механорецепторите на вътрешните органи, тъкани, мускули, кожа и др. се раздразват.
В резултат кожата се зачервява, появява се чувство за вибриране и триене на вътрешните органи, нарушава се равновесието , затруднява се дишането, изменят се честотата и ритъмът на сърдечните съкращения. При по-ниски нива на интензитета ( под 130 dB) се удължава латентното време на простата зрително-моторна реакция и се наблюдава понижаване на концентрацията, устойчивостта и превключване на вниманието, нарушаване на ориентацията и точността на движенията, влошава се моментното субективно състояние и т.н. „