Понеже 2-3 години си изкарвах хляба с фотография, макар по него време цифровите апарати да бяха абсолютна екзотика, ще си позволя да дам малко дребни акъли.
Този ефект на разфокусиране, който те интересува, зависи преди всичко от свойствата на обектива и от начина на фокусиране. Теорията по въпроса е доста добре
представена тук, стига руският да не те притеснява. Съвсем накратко казано, въпросният ефект зависи от фокусното разстояние на обектива - колкото по-голямо, толкова по-силно се проявява ефектът - и от максималната стойност на относителния отвор (по-широка бленда).
От тук следват някои чисто практически изводи:
- в действителност всеки апарат със сменяем обектив върши работа, важното е да намериш по-"дълъг" обектив. Търси нещо с фокусно разстояние над 50мм. Например щатният "Хелиос" на "Зенита" вече е подходящ. Ще бъде даже добре да попаднеш на апарат по стандарта на "Practica" за да си ползваш оптиката на "Зенита";
- т. нар. "варио" обективи не са добри за целта. Те са изначално късофокусни, а ефектът на увеличение при тях се постига на принципа на бинокъла, не поради дългия фокус;
- обективът трябва да има голям относителен отвор. Максимална бленда от 2.8 е добре, а 2.0 - още по-добре. При максимална бленда 4.0 и по-малко няма да ти свърши работа;
- важно е апаратът да позволява ръчно фокусиране и настройка на експонацията. Никак не е интересно, когато искаш да снимаш на отворена бленда, пък автоматиката на апарата ти я затваря зорлем. Или искаш да фокусираш по средния план на сцената, но автофокусът с тъпо упорство се забива в предния план;
- визирането/фокусирането при цифровите камери става и по дисплей, така че не е абсолютно необходимо машината да е огледално-рефлексна.
Та, както виждам нещата, не е необходимо да се концентрираш върху техническите параметри на самия апарат. Машина от среден клас е напълно достатъчна. Това, което е важно е оптиката и възможността за пълен контрол върху снимането.
Отговор
За печат
Коментар