Електролизата на Стенли Мейер - възможно ли е да се използва вода вместо бензин?Виж новината
| Автор |
|
| dhtjНед, 26.09.10, 15:02 |
кххх, шок и ужас  Ще взема да си запиша някъде поста на фрозен, че нищо чудно го делнали след малко | | | stoqnchoНед, 26.09.10, 15:35 |
Точно това мислих да кажа и аз преди да стигна до там.
редактиран от stoqncho на 26.09.10 15:35 | | | boy4oПон, 27.09.10, 20:05 |
Съгласен съм! Наистина, г-н Войняговски би могъл да забогатее, ако се посвети на писане на сценарии за сапунки. Все пак, има още върху какво да поработи. Например, в основата на фабулата в представения сценарий е заложено много слабо звено - твърдението, че Бойчо има брат, при това (кой знае защо) с друга фамилия. Но Бойчо няма брат, независимо с каква фамилия. С това отпада цяла сюжетна линия в представеното ни съчинение. Всички снахи, баджанаци и щуреци на шуренайките увисват във въздуха. Авторът би трябвало да разработи по-внимателно този сюжетен възел. Също така авторът на сценария е приписал на Бойчо любовно чувство към японката. Той я харесва, естествено, но харесва и много други жени. С това е пропуснато създаването на цяла сюжетна завръзка - жалко. Темата за чувствата на Лара също е недоработена и слабо мотивирана. Веднъж е героинята представена, че чезне по несъществуващия брат на Бойчо, втори път - по съпруга на японката. Такова смесване на героите може да смути даже почитателите на "Дързост и красота". Други елементи от фабулата (конфабулацията) на автора също се нуждаят от известна логическа обвръзка и привеждане на "фактите" (  ) към съгласие с реалността, но нека не прекаляваме с критиката. Имаме пред себе си един начинаещ, но перспективен автор и - нека се надяваме - с повече прилежание може да ни зарадва с нови завладяващи въображението творби. Надявам се, че моите добронамерени забележки ще му помогнат да усъвършенства таланта си! Бих искал да отделя няколко думи за творчеството но г-н Войняговски по принцип. Както много от нас са забелязали, неговите сили се разгръщат с особена мощ, когато в някой спор бъде принуден да се признае за победен или (пази боже!) - бъде оборен. В подобни случаи той се опитва да замести липсата на валидни аргументи чрез отплесване от съществото на обсъждането, да прикрие некомпетентността си зад омаскаряване на опонента. Отдавнашните форумци може би ще си припомнят не един случай, когато господинът е излизал от неудобното положение, започвайки да критикува некоректността на кода в сайтовете на хора, които са го притиснали до стената по съвсем друга тема.Такива примери са десетки и всеки, който не го мързи може да ги издири в дебрите на форума. Обявяването на някой за някой друг също не е нещо ново в арсенала му. Подобен е и произходът на обсъждания литературен опус. За пръв път идеята за него беше публикувана в суров вид някъде през през май т. г., когато имах неблагоразумието натрия носа на господина в един дебат и да извадя на бял свят неговото невежество по въпроса. По-късно в тъканта на творбата бяха вплетени още имена на хора, които по някаква причина не бяха по вкуса на автора. А би могъл да си спести литературния труд, ако просто не се беше опитвал да дискутира въпроси, по които не е компетентен. (аз никога не съм писал за хладилници, нали?) Или да си признае, че няма сериозни аргументи и да се оттегли с достойнство. Вместо това той предпочете непочтен опит да дискредитира опонента/опонентите си. Аналогичен е случаят с публикуваната тук творба. Предложих му да се опита да открие теоретичния бъг в представеното от Яя "откритие". Нито го направи, нито си призна, че е забравил електротехниката. (А може би хладилните техници не учат електротехника?). Напротив - предпочете отново да разпери крилете на литературния си талант! Стига литературщина! Иначе утре ще установя, че съм в морганатична връзка с кучето на Лейди Гага. Приемам поредния драматургичен опит на г-н Войняговски за явно признание, че не е в състояние да се справи с предложената му гатанка. Затова просто ще се върна към съществото на темата и ще изложа своето виждане. Но това ще стане в отделен постинг: хем да не смесваме важното с маловажното, хем и пръстите ме заболяха от приказки. | | | phrozencrewПон, 27.09.10, 20:23 |
” Съгласен съм! Наистина, г-н Войняговски би могъл да забогатее, ако се посвети на писане на сценарии за сапунки. Все пак, има още върху какво да поработи. Например, в основата на фабулата в представения сценарий е заложено много слабо звено - твърдението, че Бойчо има брат, при това (кой знае защо) с друга фамилия. Но Бойчо няма брат, независимо с каква фамилия. С това отпада цяла сюжетна линия в представеното ни съчинение. Всички снахи, баджанаци и щуреци на шуренайките увисват във въздуха. Авторът би трябвало да разработи по-внимателно този сюжетен възел. Също така авторът на сценария е приписал на Бойчо любовно чувство към японката. Той я харесва, естествено, но харесва и много други жени. С това е пропуснато създаването на цяла сюжетна завръзка - жалко. Темата за чувствата на Лара също е недоработена и слабо мотивирана. Веднъж е героинята представена, че чезне по несъществуващия брат на Бойчо, втори път - по съпруга на японката. Такова смесване на героите може да смути даже почитателите на "Дързост и красота". Други елементи от фабулата (конфабулацията) на автора също се нуждаят от известна логическа обвръзка и привеждане на "фактите" ( ) към съгласие с реалността, но нека не прекаляваме с критиката. Имаме пред себе си един начинаещ, но перспективен автор и - нека се надяваме - с повече прилежание може да ни зарадва с нови завладяващи въображението творби. Надявам се, че моите добронамерени забележки ще му помогнат да усъвършенства таланта си! Бих искал да отделя няколко думи за творчеството но г-н Войняговски по принцип. Както много от нас са забелязали, неговите сили се разгръщат с особена мощ, когато в някой спор бъде принуден да се признае за победен или (пази боже!) - бъде оборен. В подобни случаи той се опитва да замести липсата на валидни аргументи чрез отплесване от съществото на обсъждането, да прикрие некомпетентността си зад омаскаряване на опонента. Отдавнашните форумци може би ще си припомнят не един случай, когато господинът е излизал от неудобното положение, започвайки да критикува некоректността на кода в сайтовете на хора, които са го притиснали до стената по съвсем друга тема.Такива примери са десетки и всеки, който не го мързи може да ги издири в дебрите на форума. Обявяването на някой за някой друг също не е нещо ново в арсенала му. Подобен е и произходът на обсъждания литературен опус. За пръв път идеята за него беше публикувана в суров вид някъде през през май т. г., когато имах неблагоразумието натрия носа на господина в един дебат и да извадя на бял свят неговото невежество по въпроса. По-късно в тъканта на творбата бяха вплетени още имена на хора, които по някаква причина не бяха по вкуса на автора. А би могъл да си спести литературния труд, ако просто не се беше опитвал да дискутира въпроси, по които не е компетентен. (аз никога не съм писал за хладилници, нали?) Или да си признае, че няма сериозни аргументи и да се оттегли с достойнство. Вместо това той предпочете непочтен опит да дискредитира опонента/опонентите си. Аналогичен е случаят с публикуваната тук творба. Предложих му да се опита да открие теоретичния бъг в представеното от Яя "откритие". Нито го направи, нито си призна, че е забравил електротехниката. (А може би хладилните техници не учат електротехника?). Напротив - предпочете отново да разпери крилете на литературния си талант! Стига литературщина! Иначе утре ще установя, че съм в морганатична връзка с кучето на Лейди Гага. Приемам поредния драматургичен опит на г-н Войняговски за явно признание, че не е в състояние да се справи с предложената му гатанка. Затова просто ще се върна към съществото на темата и ще изложа своето виждане. Но това ще стане в отделен постинг: хем да не смесваме важното с маловажното, хем и пръстите ме заболяха от приказки. „ Ееее, ашколсун! Точно това очаквах от теб. Говориш като Станишев! Браво другарю!
Чупи гипса пич! Вече не си ми интересен нито ти, нито многото ти никове. И празнодумието ти е мега излишно в случая. Това което можеш да кажеш с 2 думи не го разтягай в литературна творба! Отегчаваш ме! Ако искаш нещо да ме обидиш, тогава ми го кажи в очите, че съм малко тъп и трудно се обиждам.
ПС: Помолих ви да спреш да спамите (усещаш ли иронията ) в тая тема, ама нейсе! Ако се бараш за пич вземи си поизчистете кафявичкото от темата, и после аз ще направя същото. Че хората не са длъжни да ни четат малоумията. | | | boy4oПон, 27.09.10, 20:37 |
Аз пък очаквах отговор по същество. Уви, не си способен на такъв подвиг! Признай си невежеството или си признай, че не искаш да го признаеш. Няма да те заболи толкова. | | | phrozencrewПон, 27.09.10, 20:40 |
” Аз пък очаквах отговор по същество. Уви, не си способен на такъв подвиг! Признай си невежеството или си признай, че не искаш да го признаеш. Няма да те заболи толкова. „
Признавам си! Аз съм невежа и страдам от невежество! Много ме боли и много страдам! Благодаря ти, че си толкова благороден и ми отвори очите! Господ здраве да ти дава! Алилуя! | | | boy4oПон, 27.09.10, 22:00 |
Избави се от невежеството и ще ти олекне! И така, по същество! В постановката на проф. Чернетски веднага се набиват в очи два елемента. Кондензаторът и волтовата дъга. Предназначението на кондензатора, изобщо казано, не е много ясно. Може би се предполага, че точно между електродите му се извършва извличането на "енергията на вакума", но но не виждам защо това да не става в разрядната зона на волтовата дъга: дори е по-вероятно такива квантови (олеле!) процеси да се извършват именно там - бушува плазма, хвърчат кварки и гербови марки. Същественото, поне според мен, е, че наличието на тези елементи прави цялата електрическа верига силно нелинейна. Веднъж имаме реактивното съпротивление на кондензатора, втори път имаме дъгов разряд под променливи напрежение/ток. Който поне месец е работил като заварчик знае какво става с електрожена даже в добре регулирани условия на прав ток без кондензатори (или поне само с паразитните капацитети на апарата). И така стигаме до третия елемент, който, - на пръв поглед - остава незабелязан. Цялата схема се захранва от източник на променлив ток с голяма мощност. Какво ни дава всичко това? Както вече имах случай да отбележа (преди да се отплеснем с празните приказки), може да се предположат поне два ефекта, които могат да обяснят наблюдаваните резултати по много по-прост начин и без участието на нечиста сила. Ефект 1: Първоначално в схемата тече променлив ток от мрежата. За променливия ток реактивното съпротивление на кондензатора е голямо, но не безкрайно. Има някакъв слаб ток, който се регистрира от прибора. След това създаваме дъгов разряд. Той, обаче е силно нелинейно явление. Напрежението на запалване на плазмения шнур е много по-голямо от напрежението при горене. Под променливото напрежение от мрежата това означава, че дъгата ту се пали, ту гасне, ту се пали отново. Енергията за вторичното (третичното, четвъртичното и т. н. запалвания се натрупва в кондензатора). Получава се добре позната схема на импулсен генератор, такива генератори се използват много широко - от тиратронните схеми на радарите до електромузикални инструменти като йониката. Токът във веригата вече няма кротката синусоидална форма, генерирана още в електростанцията, а се превръща в поредица от остри скокове и спадове. Всеки е чувал острия тембър на йониката - йонният разряд (затова е названието "йоника") генерира също такива остри импулси. И тук кондензаторът се проявява в още една роля (ама нещо ме тегли към драматургията тази вечер). Капацитивното съпротивление зависи не само от това променлив ли е токът, но и от това колко рязко се променя. Една груба аналогия с механиката - стъклото се чупи от рязък удар, а не от плавен натиск. Тоест, капацитивното съпротивление на кондензатора рязко спада, токът се увеличава също рязко и това се регистрира от прибора. В пълно съответствие с експеримента. Ефект 2: Волтовата дъга притежава и още едно съществено свойство. Насоченото движение на електрони и йони при висока температура поражда значително електромагнитно поле, но и възприема електромагнитни въздействия. Класически описано от Фарадей и Максуел (точно заради този въпрос кудкудяках поправка по електротехника). С други думи, дъгата се явява еквивалент на индукционна бобина във веригата. В комбинация с кондензатора се получава обикновен последователен трептящ кръг. С повече късмет кръгът може да влезе в резонанс с честотата на мрежата и общото му съпротивление да падне само до съпротивлението на жиците в схемата. Токът скача, скачат и показанията на приборите. Не съм толкова умен, че да съдя кой от тези ефекти сработва в експеримента на Чернетски, но ми се струва, че първият е неизбежен. За втория са необходими по-прецизно подбрани условия. Не може да се изключи и вариантът, когато двата ефекта се съчетават. Впрочем, осмелявам се да предположа, че ако цялата схема се включи в мрежата през обикновен електромер, ще се окаже, че допълнителната енергия идва не от вакуума, а от любимите ни CEZ или EVN. | | | angelicstarВто, 28.12.10, 13:56 |
Заканих се да пусна още 1 закрито откритие. Има си такъв номер човек да си изпълни обещанията преди края на годината. През 1973 г. елзаският инженер Мишел Мейе /Michel Meyer/ предлага интересен начин за изкарване на енергия от енергията на вътре-атомните връзки. Използвана е квантовата теория за проводимостта на проводниците. Според нея в металите само най-силните енергийни нива на електронните орбитали са заети от валентни електрони. Те образуват връзките между отделните атоми. На по-външните орбитали остават слабо свързани с ядрото електрони, които могат да прескачат от атом на атом по случаен начин. Образува се цяло енергийно ниво, наречено "зона на проводимост". Трябва да се приложи съвсем слаба външна сила и електроните в тази зона се откъсват от атомите и започват да се движат по посока на приложената сила. Това е точно електрическият ток. Силата може да е всякаква: електрическа, магнитна, топлинна, механична и въобще. Само трябва да надвие привличането между електроните от зоната на проводимост и ядрата на атомите. Та Мишел Мейе предлага да се използва не груба сила, ами 1 вид специално организирана. Понеже връзката електрон-ядро е с квантова природа тя има вълнови свойства. Значи има трептения с честотата на определена вълна. Излиза, че ако се приложи външна сила с подходяща честота може да се получи резонанс. Само че при резонанса трептенията на вълните се усилват за сметка на енергията на връзката електрон-ядро. Накрая стават достатъчно големи та връзката да се скъса. Като с ония войници дето марширували в крак по 1 мост и мостът се сринал. Станал резонанс между честотата на стъпките им и собствените трептения на моста. Мейе се е сетил да подаде въздействие върху парче метал с подходяща честота и така да откъсне лесно елетроните от ядрата. При това енергията на връзката между тях се освобождава и се получава усилване на тока. Това е 1 вид изпомпване на вътрешната енергия на атома. Нужната честота се смята по проста формула. Само трябва да се знае радиуса на орбиталите в от зоната на проводимост. Пък тя за повечето метали се знае отдавна.
Накрая енергията от цялата работа е повече от внесената от вън енергия. Само че не е "вечен двигател". Допълнителната енергия идва от разкъсването на връзките на елеткроните. При това се извлича само към 0,00001 от общата енергия на атома. Обаче и това стига да се получи голяма мощност.
Мейе през 1975 г. създава действащ образец на такъв генератор. За активен елемент е използвал мед. Медната пръчка е поставена в специална бобина, създаваща елекнромагнитно поле с точно определена честота. Бобината е била захранена от много точен генератор с честота 172 753,867 Hz.
 Получената в това устройство мощност се оказала 30-40 пъти повече от подадената мощност за задействане. С проста обратна верига част от тази мощност се подава обратно за поддържане на процеса. Останалата е готова за използване. При тия параметри генераторът може да работи неограничено време, понеже загубите на енергия в активния елемент се попълват от естествени източници като естествената йонизация на въздуха, космическите лъчи и разни такива. В този случай апаратът работи като 1 вид помпа за преливане на разсеяната в природата енергия в ток. Въобще на теория може да се получи усилване на енергията до съотношение 300:1. Само че тогава ще трябва активният елемент да се сменя от време на време. Това не е голям проблем, защото вместо мед може да се използва и по-евтин метал, а пък отработените елементи след време ще се възстановяват самички по естествен начин.
Изобретението и теорията към него са били прецизно проверени още по онова време и са били потвърдени от Елзаския университет и Френското природно-научно общество. Издадени са във Франция патенти №2385255 и №2680613 и в Чехия №284333.
И работата се скапва. Концернът "Сименс" купува чешкия патент и го скрива. Мишел Мейе отива на работа в концерна "Тесла" и му занася френските патенти за подарък и после си живее като Симеончо.
Ами много ясно. Използването на такива генератори може да доведе до там, че всеки да си има вкъщи собствена електроцентрала. Естественият монопоп на енерго производството вече няма да е монопол. Енергийните производители и разпределители ще станат излишни. Та капиталюгите си пазят бизнеса даже да вреди на цял свят. Още подробности. | | | stoqnchoСъб, 09.07.11, 03:07 | | | | joniewalkerСъб, 09.07.11, 08:32 |
Засега са само приказки. Поживем, увидим. | | | joniewalkerСъб, 03.09.11, 22:53 | | | | troleiНед, 04.09.11, 08:19 |
Петрола свършва от 30 години. Имало за още 10, още 20 и т.н. Като му "актуализират" цената и свършването спира. След 1 година пак същата история. | | | joniewalkerНед, 04.09.11, 08:28 |
” Петрола свършва от 30 години. Имало за още 10, още 20 и т.н. Като му "актуализират" цената и свършването спира. След 1 година пак същата история. „ Е, хвърли един поглед на филма, де.
В момента "чашата е наполовина празна". Ама потреблението е в пъти по-голямо от преди 20-30 години. А чрез "актуализиране" на цената вече почти никак не може да се влияе на намаляване на добива. В играта вече са се включили такива големи играчи като Индия, Китай ... Те тепърва ще увеличават консумацията. Много. | |  Коментар
|
Отговор
За печат
