Със сигурност е въпрос на вкус, но на мен крайпътната растителност ми харесва повече. В краят на краищата точно нескончаемото препускане на зелено-златно-червения калейдоскоп през погледа е основният фактор за постигане на релакс (без да забравяме бирата!).
Вероятно си пропуснала - онези тънки бели линийки по картата са границите на административните области. Още не ми е известно как са отбелязани границите на губерниите, но като стигнем до Сибир все ще разберем някак. Засега още не сме минали даже и половината път от Москва до Азия; в Киров ще сме горе-долу при половинката.
Хах! Представям си еврейски виц измислен от евреи!
Снощи стигнах до Котелнич. Видя ми се симпатичен град. Изглежда някак си уютен, поне от влака. И от картичките дето ги купих на гарата се вижда, че хората си обичат града и си се грижат за него.
Зеленина, спокойствие. Абе приятно място изглежда.
Така си е. И на мен ми се видя приятно място. В ресторанта на гарата имаше даже наливна бира и водка в шишенца по 250 гр.
На излизане от града се пресича р. Вятка. Даже са посветили 12 сек. клипче на това събитие. Напразно, уви! Нищо смислено не се вижда.
Обаче, нали съм си приблизително интелигентен, излязох в коридора на вагона и снимах от другата страна, малко по-подробно.
След запознаването с 250 грамовата водка камерата доста се люшкаше (и няма ли да им измислят стабилизатори?) и картината нещо подскача. Е, какво пък, светът рядко се случва да е съвършен.
Стигнах Киров. До Азия остава още толкова път. А до Тихия океан още 5 пъти по толкова
Преди самия град се нижат поне 20 км непрекъснати ЖП терминали. Взех да се чудя защо прахосват толкова земя като могат да направят еди общ голям терминал. После разбрах, че през войната тук са евакуирали няколко завода от запад. Строили са ги направо на гола поляна. И за всеки завод са правили на бърза ръка по някое терминалче.
За Киров ползата е, че днес цялата индустриална зона е изнесена много извън града. Вътре е останал само някакъв кожарски завод, но пък най-големият в Европа.
Като гредаш гарата в Киров е някаква мухлява и провинциална. Ама градът не е. Понеже спряхме за през нощта използвах да се разходя наоколо и щракнах няколко снимки.
Това е площадчето зад гарата
И там си имат архитектурни изгъзици
Обаче с този ресторант са уцелили мярката
Почти целият център е пешеходна зона
Не разбрах що за сграда е това, ама имат кадърни осветители
Така изглежда градът на картичката, която си купих на гарата
И аз съм на Киров. Влакът спря на такова място, че се вижда нещо като светлинно табло с часа, температурата и неясно още какво. Уви, вижда се (в същност не се вижда) твърде размазано, за да се разбере какво е изписано.
Един твърде интересен факт - въпреки всеобщото заблуждение, градът е кръстен не на С. М. Киров, а на Б. Киров!
Гора, гора, гора... Поле, поле, поле... И пак гора. Почти не се виждат признаци на човешко присъствие, като изключим ретранслаторите някъде на хоризонта (и самата железница, разбира се ). Само тук-там по някое несъществено селце, мост или прелез. Интересното е, че всички прелези са оборудвани с бариери.
Край някакво село, което даже и на картата го няма, се видя гробище, скупчени хора, поп. Житейски работи... Останалото е гора, поле и пак гора. И какво ли ще бъде, когато стигнем тайгата?
Абе има нещо такова. Малко еднообразно почна да става. Ама след всичкото разнообразие през деня добре ми идва
При Нововятск имаше малко по-така гледка. Големият завой на Вятка. Кажи-речи 5 мин. се виждаше реката.
Гледам че нещо взеха да се появяват къщи с 4-скатни покриви като у нас. До тук бяха все с двускатни. Друга традиция май.
След Кошино е страшна сеч. Поне 30 км покрай релсите се въргалят прясно отсечени дървета. Още не са завехнали даже. Сигурно ще прокарват още един коловоз. Хих, с тия дърва може да отопляваш половин година някой малък град.
Отговор
За печат
Коментар