Железниците, наред с пристанищата и летищата, са част от владенията на Музата на Пътешествията. Даже не точно железниците, съществува една цяла вселена без ясно местонахождение и без точно определени граници. На изсушения като инсект върху карфица юридически език тя се нарича "Отчуждена Зона", защото е под особена интернационална юрисдикция. Но това наистина си е друга вселена, природните закони там също са особени, а и с нас, хората, там се случват особени трансформации.
Встъпвайки в Отчуждената Зона първо се срещаме с Касиера. Касиерът е сурова гражданка и дълго свещенодейства с печати и перфоратори, дълбае върху билета магически цифри и, стига да е в добро настроение, връща рестото не на жълти стотинки, а с хартийки.
Настаняването в "седящия" вагон нормално има кръвопролитен характер. Пътниците, прегърбени под гнета на грамадни сакове и куфари, търчат насам натам - от локомотива до опашката на влака и после от опашката до локомотива. Заговарят шафнерите с умолителен глас и треперят да не би Касиерът да е сбъркала нещо в билета. И, едва когато накрая бъде допуснат да встъпи във вагона бъдещият пътник се връща към обичайния си душевен покой и даже се развеселява.
Локомотивът изпищява с пълен глас, влакът се лашва и отнася нормалните доскоро хора в дълбините на Отчуждената Зона.
Интересно нещо е отчуждената зона! Най-обикновен гражданин, след като попадне в нея, започва да усеща известен душевен сърбеж и скоро се превръща или в пасажер или в обикновен мърляв гратисчия, тровещ живота и служебната дейност на кондукторите и контрольорските екипи.
От мига, в който нищо не подозиращият гражданин прекрачи в Отчуждената Зона, която той поради невежество нарича "перон" или даже "гара", животът му внезапно и рязко се променя. От този миг той вече не принадлежи сам на себе си. Той вече е във властта на Отчуждената Зона. Той вече е пътник, жител на Зоната, и започва да изпълнява всички наложени от Зоната задължения. Тези задължения са доста сложни, но приятни.
Пътникът яде твърде много. Простосмъртните не ядат нощно време, но пътникът яде. И не само яде. Още с тръгването на влака от вагоните се разнася задружно гълголене на бутилки, шишета, дамаджани и други съдържащи течност обеми. На сакатите масички в купетата се появяват като по вълшебство бледи варени пилета, сух шпек, увити във вестник лоясали кюфтета, сварени до гранитна твърдост яйца и пластмасови чашки с неясен произход, но с добре известно съдържание.
Обаче пътниците сякаш не забелязват тези магически чудеса. Те са заети да разговарят. През първия половин час разговорът е посветен на вечната тема "всичко е зле и на зле отива", но след това постепенно прелива в по-жизнерадостната област на вицовете.
Вицовете са главното задължение на пътниците след яденето. Те разправят вицове, настървено, с ентусиазъм, до изнемога. Редовно, точно през три минути, цялото купе се разтриса от смях. Следват секунди тишина и нечий кадифен глас започва да докладва:
- Значи, умрял един евреин…
В този момент стената се огъва от мощния смях в съседното купе. Шишетата на масата дрънчат, вареното пиле ужасено потръпва и би избягало нанякъде, но кълките му са безмилостно изтръгнати и изядени. Твърдокаменните яйца се напукват, а остатъкът от антисемитския виц потъва в шума. Накрая всички се смеят искрено и весело. Това също влиза в задълженията на поданика Отчуждената Зона. След което нов изпълнител, скимтейки и ръгайки съседите с лакти, успява да се вреди:
- Аз пък такъв знам. Отишли Киркор и…
Стената се огъва откъм другото купе и за възхитената публика остава само краят на вица: "Абе аз съм другото мяу".
Пътниците си умират от смях, тъмната нощ поляга над полята, локомотивът си бъмчи нейде отпред и от жиците хвърчат въртеливи искри, и стройни семафори със светещи залени очила учтиво се отнасят някъде назад. Такива са природните закони в Отчуждената Зона.
Отчуждената Зона е интересно явление! По всички посоки на света търчат влакове - кога дълги, кога къси. Пред тях коловозите са свободни, зелени светлини греят навсякъде. Международните експреси се носят от страна в страна, скромните пашигери истеричаво подскачат от една керемидка до друга, от Московската гара в Питер през московската Курска гара транссибирският експрес препуска на изток към Владивосток - от Балтийско море чак до Тихия океан.
Това са владенията на Музата на Пътешествията. Тя подмамва хората по всякакви начини. Изтръгва някого от скучното всекидневие и го изпраща да търси приключения, другиго измъква в ранни зори от топлото легло и го юрка да бърза за работа, 
трети зарязва всичко и се понася към другия край на света, за да срещне сияйната си любов.
По мотиви от Илф и Петров
Отговор
За печат
Коментар