Избрах тази операционна система, защото тя има пълната мощ на Ubuntu, съчетана в малко пространство. А на нас всеки килобайт от USB-преносимото устройство ще ни е ценен, защото ще представлява виртуален твърд диск.
За извършим стъпките ние необходимо следното:
1. USB Flash Drive или т.нар. флашка поне 2Gb - форматирана
2. Peppermint OS One Linux - Peppermint OS
3. Universal USB Installer
4. Връзка с интернет
5. Мерак за експериментиране
Първо стартираме Universal USB Installer следваме последователността, която предлага програмата. Избираме операционната система Peppermint OS . С бутона Browse избираме ISO-образа на предварително сваления Peppermint OS One. Избираме кое ни е USB устройството върху което ще маскарим. И следва избора на персистентно пространство. Ако разполагате с 2Gb флашка ще трябва да изберете 1Gb. Ако разполагате с по-голяма флашка, можете да изберете повечко пространство. неизползваното пространство на флашката можете да си го ползвате за други неща.
След като инсталираме операционната система следва да boot-нем (рестартираме) компютъра под нея. Тук има някои спорни моменти, за това е добре да си познавате дъното. По-новите дъна позволяват вход в меню за избор на устройство за зареждане. Моето дъно е Asrock и в това boot-меню влизам с бутон F11. При вас може да е различно. Обикновено си го пише при стартиране на компютъра. Ако не го пише, тогава могат да се зададат последователности за търсене и зареждане на boot-сектори в BIOS - First Boot Device, Second Boot Device и т.н.. Искрено се надявам да знаете за какво говоря!
Да предположим, че ви е ясно и вече сте успели да накарате компютъра да зареди операционна система от флашката. Ако всичко е наред ще ви се появи началният прозорец на Peppermint, подканящ ви да заредите операционната система или да изберете някое от другите действия. Ако не направите нищо, то по подразбиране ще започне зареждане на Peppermint.
Ако всичко мине гладко, след около 30сек. до минута би трябвало да ви се появи следният или подобен прозорец:
Готови сме с зареждането на операционната система. Сега можете да си промените десктопа и да си оправите Refreshrate поне на 75Hz, че по подразбиране почти всички ОС идват на 60Hz, което си дразни очите.
За да кирилизираме системата трябва да извършим няколко важни стъпки. Първата е да обновим източниците на софтуер. Това ще го направим от козолата Menu -> Accessories -> LXTerminal
След като стартираме конзолата пишем в нея следните две последователности от команди:
sudo apt-get clean
sudo apt-get update |
Изчакваме да приключи ъпдейта и можем да пристъпим към инсталирането на кирилизиращите пакети. За целта кликаме на Menu -> Preferences -> Language Support
От новоотворения прозорец кликаме на бутона Install/Uninstall Languges (при мен системата вече е кирилизирана, но ще можете да се ориентирате кой е бутона):
Следва поставянето на маркер (човка) на реда с Български натискаме за потвърждаване (Прилагане на промените при мен):
Изчакваме известно време да се изтеглят и приложат всички пакети и сме почти готови с кирилизирането.
Сега трябва само да кажем на системата, че искаме да ползваме българска клавиатурна подредба, като ще можем да зададем и фонетична и БДС. Това е много хитър и тънък момент, който никак не е сложен, но много хора си мислят, че кирилизацията, ако липсва в дадено Linux дистро е сложен процес. Не е сложно, стига да знаете какво правите, а ние знаем :). Да видим!
Ако не сте затворили конзолния прозорец от по-горе можете да въведете в него следната команда:
Малко досадни обяснения. Leafpad е текстовия редактор на Peppermint. Символът "~" се асоциира с home-директорията на текущият потребител. Символът точка "." преди име на файл или директория (всичко в Linux е файл!!!) в Linux представлява скрит (hiden) файл или директория. След изпълнение на горната команда ще ни се отвори текстовия редактор, готов за редактиране на файла skl. Това е файла, който управлява клавиатурната подредба на текущият потребител. В него трябва да въведем следната команда:
setxkbmap "us,bg(phonetic)" -option "grp:alt_shift_toggle" |
Това е за фонетична клавиатурна подредба. Ако искаме БДС, тогава командата ще е без "(phonetic)":
setxkbmap "us,bg" -option "grp:alt_shift_toggle" |
Опцията "grp:alt_shift_toggle" казва на програмата setxkbmap, че ще използваме клавишната комбинация Alt+Shift, за да сменяме езиците.
При мен нещата изглеждат по следният начин:
[ Screenshot_01.png ]
Затваряме текстовият редактор и следва да обновим промените. Това става пак през конзолата, като просто трябва да изпълним skl-файла:
Ако искаме да гледаме филмите със български субтитри, тогава трябва да зададен опцията на Gnome Mplayer кодирането на символите да е в CP1251.
Вече ще можем да пишем спокойно на кирилица!
Само, че нещо липсва. И това е иконка, която да ни показва кой е текущият в момента език. И за това има много лесно решение. Кликаме десния бутон на мишката близо до часовника в системния трей и избираме опцията "Add/Remove Panel Items":
В следващият прозорец избираме таба "Panel Applets" и след това натискаме бутона "Add":
Следва избора на Appleta "Keyboard Layout Switcher" и потвърждаваме с Add:
Вече трябва да имаме иконка в таскбара, която да ни показва текущият език:
Тук трябва да отбележим, че при следващото стартиране на системата ще ни се появи един прозорец, който да ни подкани да изберем дали искаме някои директории да са с български имена. На мен ми е по-лесно да разботя в конзолата с имена на латиница, за това сложих отметка да не ме пита отново и кликнах на "Запазване на старите имена":
И за да направим дистрото още по-полезно да вземем да му качим и един антивирус. Можем да вземем идея от една друга статия - BitDefender за Ubuntu 10.04 - идеалния начин за борба с вирусите в Windows!
Няма да четем отново статията, а накратко да си припомним стъпките за инсталиране на BitDefender:
1. Изтегляме и запазваме на Desktop-a (Работния плот) 32 битова версия за Debian базирани дистрибуции: BitDefender-Antivirus-Scanner-7.6-4.linux-gcc4x.i586.deb.run
2. Отиваме с конзолата до десктопа:
3. Инсталираме антивируса със следната команда:
sudo sh BitDefender-Antivirus-Scanner-7.6-4.linux-gcc4x.i586.deb.run |
4. С шпацията изчитаме лицензионното споразумение до края, пишем "accept" и потвърждаваме с Ентер.
5. След инсталацията на основния модул ще ни попита, дали искаме GUI-версията. Потвърждаваме с "Y" и сме готови.
BitDefender-а се намира тук:
Е, това е! Ако объркате нещо винаги можете да форматирате флашката и да започнете отново на чисто.
Препоръчвам ви да използвате флаш-устройства на читави марки, а за форматирането използвайте инструмент на фирмата разработчик. Популярните марки флашки дават сериозна гаранция - 3 години, 5 години, а някои и доживотна гаранция. Цените на тези флашки са същите, та дори и по-евтини от онези в "китайчето".
За този урок използвах - Peppermint-One-08042010.iso.
ПС: Темата е пусната и като статия, но тук ще може да се чете и от нерегистрирани потребители.
Отговор
За печат
Коментар