” ... Въпросът е там, че в съвременната стоково-парична система ролята на посредника/търговеца е непропорционално висока в сравнение с този, който създава стойност. Изкупвачът на домати в сравнение с производителя; праводържателят в сравнение с автора; банкерът в сравнение с вложителя: всички те постепенно, с течение на времето, са започнали да печелят много повече, отколкото е разумното възнаграждение за услугите, които предлагат и ролята, която играят във веригата от производство до потребление.
Днес фактически посредникът управлява процеса – макар че е междинно/спомагателно звено, което само по себе си създава малък процент от реалната потребителна стойност. (Що ли се сещам за ДПС допреди 2009-та...)
Нещо повече: посредникът е създал цяла своя собствена система, и нейната издръжка е съществен аргумент за високия процент, който прибира. Нямам предвид тайфата от камиончета и женици-продавачки, чрез които бай ти Пешо Тумбака вози ябълките от Пловдивско и ги продава на софийските пазари, а (примерно) цялата световна борсова система с нейните фючърси, деривати и прочее начини за осребряване на очакванията (демек – надеждите и страховете) на хората. Рейтинговите агенции, валутните курсове, ценните книжа и т.н. и т.н. – цялата тази система е направена ужким за по-ефективно управление на създаването и потреблението, а всъщност е е превърнала до голяма степен в една самовъзпроизвеждаща се надстройка, чиято връзка с реалната стойност, циркулираща между началото и края на веригата (създателя и потребителя) е толкова абстрактна, че за да я проумееш се иска поне едно висше образование по финанси или търговия. Особено откак парите скъсаха пъпната си връв със златния еталон (отказът от системата Бретън-Уудс в началото на 70-те).
И най-важното: ценностната система на обществото (говоря в глобален мащаб) вече се е изкривила дотам, че да печелиш 200 или 300% само защото имаш телефоните на производител и потребител, които нямат пряк контакт, се смята за съвсем нормално. Както и това, че един и същи (ама съвсем един и същи) болт в магазина може да струва 10 цента, а за военни цели върви по 1 евро. И че „Булгаргаз“ не тръгна да се договаря пряко с „Газпром“ още отначало, а помежду непременно трябваше да има още 2-3 маймуни (айде да видим дали от 2013-та маймуните наистина ще изчезнат, както ужким се разбраха). И т.н.
И какво става: в момента, в който посредникът (това е действителният полюс на еднополюсния свят, САЩ е по-скоро географско понятие) потрива ръчички, готов за неоспоримо глобално господство от всякакъв вид, се появява интернет. Където цялата тази кукувича прежда може да се заобиколи с десетина кликвания. Вярно, не във всички сфери; обаче важи за най-съществената сфера, която ще определя всичко важно в света оттук нататък: интелектуалния продукт.
Е, как няма да възникне конфликт? То беше неизбежно. При това той даже още не се е развихрил.
Решението на конфликта не е в това дали ще се приеме или отвхърли АКТА. Не е дори и в това дали ще се тръгне към цялостна ревизия на концепцията за авторско право и свързаните с него финансови и административни механизми (което, апропо, е една от първите належащи стъпки). Става дума за изправяне на една деформирана ценностна система. В глобален мащаб.
Прав е Саракинов, че само го загатва, а не го формулира директно: той просто дава нишан – дай боже да се замисли някой. Aко ги беше изприказвал тия неща, всички щяха да кажат – старчето-експерт съвсем е изкукало. И щяха да почнат да го избягват като прокажен. Пък аз имам предимството да не съм нищо повече от един ник в Мрежата, така че мога да си го позволя ;) Мотивът ми обаче е същият: полека-лека да се замисляме отсега, за да не се окажем изненадани. Защото, както е тръгнало, нещата могат да започнат да се развиват доста бързо. „
Отговор
За печат
. Или поне няма да го подпишем в тоя му вид:
Коментар