Минимален скок на производителността на висока цена

В момента бушува ожесточена битка за правото да си съхраняваме информацията. От едната страна на ринга е класическият твърд диск (hard disk drive - HDD) с въртящи се плочи, незадоволителна скорост за достъп до данните, със сериозен глад за електроенергия, но с възможност за съхранение на огромни количества информация. От другата страна на ринга са солидните дискове, които предлагат бърз достъп до данните, имат нужда от по-малко електроенергия, по-устойчиви са на високи температури, статично електричество, трептения, но за сметка на това струват малко състояние.
За известно време изпълнено с гръмки обещания и противоречиви доказателства, изглеждаше че производителите на хардуер са намерили средно решение на проблема, което нарекоха хибриден твърд диск (hybrid hard disk - HHD). На практика HHD е стандартен твърд диск, който идва от фабриките с допълнителна флаш памет, базирана на флаш чиповете. Тази памет би трябвало да действа като буфер и да съхранява продължително използваната информация, така че потребителя да се възползва от по-високи скорости на запис и четене на данни. Според производителите на хардуер HHD се е провалил - предлага по-бързо време за зареждане на операционна система от 28 секунди на 21 секунди, благодарение на флаш паметта се увеличава общата производителност, но само с няколко процента. Естествено тази памет може да бъде увеличена, но тогава HHD от скъпо решение ще стане много скъпо решение.
Производителите на хардуер срещу следващото поколение хардуер за съхранение на данни - 0:1