Развитието на технологиите ту затихва, ту се засилва. И докато преди няколко месеца нямаше почти никакво движение, в последните дни с какво ли не се сблъскахме – образци на квантови процесори, изграден от единична молекула оптичен аналог на транзистора, разбрахме, че ДНК има възможността да помага при производството на чипове, оптичният компютър – и той заработи.
Но има и друга гениална идея, хрумнала на учените още 60-те години на миналия век. Тя е процесор, който да работи на въздух. Или – пневматичен процесор. Тъй като тогава е била оценена като незначителна, голяма част от изследванията са били насочени в по-обещаващи области. Но пък от мичиганският университет създадоха и това чудо.
Принципът на работа на пневматичния процесор е достатъчно прост. За нулите и единиците отговарят създадения в микро-каналите вакум или атмосфера. При наличие на вакум – генерира се 0, при наличие на въздух – 1, а предвижването на информацията се регулира от клапани, които биват управлявани от допълнителни камери, които от своя страна са отделени от микроканалa чрез мембрана.
В зависимост от промените в налягането, мембраните се огъват като затварят или отварят клапаните и така предават информация за даден канал. Един от учените, Марк Бюрс, смята, че този процесор ще намери приложение в сферата на микрофлуидните устройства, които лесно могат да се свържат с неговата логиката. За скорост, няма как да си говорим – този процесор е по-бавен и от най-примитивните електронни, затова никой да не очаква “въздушен” чип в бъдещия си компютър. Тази разработка може да се окаже полезна само в специфични сфери на промишлеността и научните изследвания.
