Записът на информация става чрез разбъркване на ДНК последователностите (DNA shuffle).
За запазването на данните, съвсем логично според броя на нуклеидите, се използва четвъртичната бройна система система и шифроването става по следния начин: 0 = A, 1 = T, 2 = C, 3 = G.
Текстът се превежда в цифри според ASCII таблицата - i = 105; G = 71; E = 69; M = 77, а след това в четвъртичната бройна система - 105 → 1221; 71 → 0113; 69 → 0111; 71 → 0131, а след това във верига от нуклеиди:
iGem → 1221011301110131 → ATCTATTGATTTATGT - така изглежда текстът "iGem" като верига от нуклеиди
За икономия на нуклеидите информацията се компресира и данните се разделят на блокове от по 1 Kb (толкова информация се побира в една клетка). Създава се четири битово адресиране, като за всеки фрагмент е предвидена заглавна и завършваща част.
За съхраняване на данните се използват организмите тип E.coli DH5 α. Учените синтезират ДНК с необходима последователност от нуклеиди, след което я внедряват в клетката. В един грам бактерии се съдържат около 10 милиона клетки, а записаната в тях информация може да бъде дублирана стотици хиляди пъти по естествен начин - чрез деленето на клетките.
Информационният капацитет на един грам бактерии е равен на около 300 Tb. Учените смятат, че създадената от тях нова информационна система ще може да бъде използвана за запис на изображения, музика и филми.
Засега методът за запис на информация в синтетични биоматериали може и да изглежда като фантастика, но при по-мащабно инвестиране в проекта е напълно възможно да станем свидетели на съвсем нови методи за нейното съхраняване.
Подробности: CUHK, презентация
