download.bg
 Вход Списание  Новини  Програми  Статии  Форум  Чат   Абонамент  Топ95   Архив 
 
Търсачка

Търсене на новини по ключови думи

 

RSS захранване
 

Пиратство: защо престанахме да ценим информацията

22.09.2011 11:47 (преди 12 години и 7 месеца) | stefankr | показана 3202 пъти Статистики
Безконтролното консумиране на храна води до наднормено тегло. А до какво води безконтролното потребление на информация? Денис Злобин търси отговор на този въпрос в сайта computerra.ru.
Според експертите, на всеки втори компютър на планетата има инсталиран нелегален софтуер. Хората от движението за свобода на информацията тържествуват, понеже милиони хора получиха реална възможност да творят, да се развиват и усъвършенстват, получавайки скъпоструващ софтуер напълно безплатно. Революцията започна и приключи. Сега е време да жънем плодовете ѝ.

Преди 20 години мечтаехме за времената, когато развитието на Интернет ще достигне такова ниво, че информацията да е достъпна за всички. Тези времена настъпиха и сега настъпиха проблемни години за тези, които създават тази информация и искат да я продадат. Това засяга музиканти, кинематографисти, издатели и създатели на софтуер.

А какво се случва с крайните потребители, затрупани с огромно количество свободно разпространявана информация? Някога пророкуваха, че свободният достъп до софтуера ще подари на обществото огромно количество таланти, получили възможност да реализират своя потенциал с помощта на най-качествените инструменти. За съжаление тези пророци-мечтатели са забравили за една важна черта от човешката психология: ние не ценим това, до което достигаме прекалено лесно. В резултат броят на истинските професионалисти и талантите си остана същият, но пък получихме невероятен прираст на екзалтирани дилетанти, заедно с резултата от тяхното съмнително творчество. И тук въобще не става дума за липса на способности.

Високата цена на професионалния софтуер е мощен стимул за изучаването му. След като сме похарчили стотина долара за компютърна програма, получаваме не само инструмент за работа, но и желание да се опознаят в дълбочина функциите и възможностите ѝ. Ако си изтеглим пиратски Adobe Photoshop или Steinberg Cubase, можем без притеснение да ги ползваме за кадриране на фотографии или създаване на нови мелодии за телефона си. Точно оттук се ражда дилетантството. Изучаването на професионален софтуер е тежък процес, изискващ немалко умствени усилия и време. За човек, ориентиран най-вече към получаване на бърз резултат, това е немислимо. И тук в помощ на дилетанта идва интернет, съдържащ кратки уроци за изпълняване на конкретни задачи. Тези уроци са с най-различно качество. Сами може да се досетите какви точно ще избере дилетанта.

Тук се сблъскваме с второто следствие на съвременната "информационна свободия": мързелът, който в конкретния случай въобще не е двигател на прогреса. Чистият мързел ни кара винаги да търсим най-лесните и прости начини за решаване на проблема. Затова мнозина ползват стари пиратски версии на MS Office (тъй като ги мързи да узнаят новите възможности и интерфейса на MS Office 2007 и 2010, бел. пр.), вместо аналози с отворен код. Поради мързела се предпочитат кратките съвети на дилетанти вместо сериозните инструкции, статии и учебници.

Нещо повече, ние сме забравили ценността да се притежава физически носител на музика и филми и сме загубили чувството на радост от притежаването на редки художествени произведения. Към това може да се примирим при условие, че достъпността на информацията повишава културното ниво, както ни предсказваха преди десетилетия. В действителност редките произведения са достъпни на всички, но от тях се интересуват единици. Проблемът е в това, че около безценните класически произведения има огромен поток от произведения на масовото изкуство - по-лесно за възприятие и по-познато на масовия потребител. Дори опитни ценители попадат под влияние на новото време. Любимите аудио- и видеозаписи, които сме слушали и гледали винаги, са затрупани от мъртвия товар на твърдите дискове на компютрите ни. Фактически достъпността на информацията убива нашия "вътрешен цензор", тъй като вместо търпеливо да избираме по-интересен и близък до нас продукт, ние можем да имаме на практика всичко.

Едно цяло поколение израстна с увереност, че за софтуер/музика/филм/книга/списание не се плаща. Късно е да търсим виновници.

Безконтролното хранене води до затлъстяване. А до какво води безконтролното потребление на информация? Точно сега е времето да се замислим какъв ли е отговорът на този въпрос.

Източник: Денис Злобин, computerra.ru

Вижте още:

Мнения на потребители

90 мнения, стр. 1 2 ... 8 9
Твоето мнение

  • Вторник, 11.10.11, 02:03, trolei:
    ” Може ли точен линк към статията от computerra.ru? „
    .........................................................
     Вот его http://www.computerra.ru/think/635201/
  • Вторник, 11.10.11, 02:56, dreamskill:
    благодарность!
  • Петък, 04.11.11, 13:54, anonymous:
    Понеже тука се каза за балканския манталитет, който не е само балкански, няма много да коментирам по тая точка. Само ще вметна, че проблемът при соцстраните е, че тука хората по принцип нищо не ценят, защото всичко получават безплатно. Нагледал съм се от байтошово време как се отнасят хората към всичко, за което не са се бръкнали или не можеш да ги накараш да се бръкнат в джоба.
    Проблемът обаче има още 2 измерения.
    Първото е, че се създава културно робство чрез т.нар. софтуерно пиратство. Иначе казано, ако твориш нещо на български и за България или друга подобна страна, направо си обречен. Съответно не се появяват "творби" на български и за българи - филми, музика, игри, пък и книги. Ползват се такива чуждестранни. Така че ако човек не е "бачкатор" и иска да създаде нещо, то трябва да е ориентирано навън. Или самият той да се ориентира навън. В крайна сметка съвременната българска култура почва да изчезва. Под култура имам предвид начин на живот, не кина и театри Огледайте се и вижте какво българско има за употреба и ако го има, колко е на български, пък недай си боже и да е свързано с българската история или местни особености. А от пиратството страдат малките производители, които се опитват да свържат двата края. Адобе, МС, Корел и аутодеск това не ги засяга фактически, колкото и да реват за "пропуснати ползи", даже напротив.
    Оформя се свят с център САЩ и провинциални потребители, които работят, за да могат да си купят нещо от чичо Сам. Сега ще кажете, че софтуера не го купуваме, а го крадем, но купуваме компютри и плащаме интернет, нали така :) Като имаме предвид и нежеланието на хамериканците, пък и не само на тях, да се занимават с каквото и да било неамериканско и на неанглийски, ясно е, че имаме културно размазване. Това още повече се улеснява от създаваното у нас десетилетия наред общество, в което угодничеството и подмазването, както и чуждопоклонничеството бяха държавна политика. Сега само обърнаха платната. Абе казано накратко, страната ни се превръща в страна на все по-неграмотни строители, чистачи, шофьори и сервитьорки, не че в тия професии има нещо лошо, но не може само това да е!
    Другият проблем е, че разпространителите започват да се самозабравят и тъй като махалото е в едната крайност, ще отиде в другата. Имаше една фантастична статийка за ученик, който иска пари от баща си, за да прочете книга от класически автор за училище, но била в суперсъкратен вариант и трябвало да си купи специални очила за еднократна употреба, та да не я прочете някой друг, а и да изгледа рекламите :)
    Получава се парадокс - въпреки пиратството, разпространителите богатеят, а авторите общо-взето не, при все наличния интернет.
    Би било например добра идея всички български филми, музика и книги, или поне повечето, да са достъпни срещу някакъв абонамент или плащане на парче, което хем ще допринася за повишаване на културата на българина, хем за печалби на новите автори. Това обаче едва ли ще стане, защото монополът на издателите ще се разклати жестоко.

    Цитат:
    "Бла-бла-бла
    Продължавайте да трупате мнения. В някой момент ще прехвърлим границата и цялата натрупана дотогава в интернет информация изведнъж ще се превърне в...няколко грама водороден газ."
    Абе дали ще се прехвърли границата не знам, ама цифровите носители са суперненадеждни и както всичко се прехвърля на тях, един ден ще останем без нищо. Тук има една много интересна статия (това е втората част, първата сама можете да си я намерите): http://www.newmedia21.eu/analizi/2-rezervati-za-pechatni-medii-predapokaliptichen-strah-ili-nauchna-kauza/
    Накратко става дума за това, че в много западни библиотеки стари издания (вестници, ама май и книги) се "електронизират" и оригиналите се унищожават. Впоследствие се оказва, че в електронните варианти има грешки, никой не може да докаже автентичността им, носителите сдават багажа. Ако всичко мине така под ножа, само си представете каква цензура ще има какво да се чете и да се проверява аджеба вярно ли е, и колко ще се плаща И колко време ще стои... Има книги отпреди новата ера, а сайтовете ги има-няма годинки.

    ” Наистина има много програми , които са така защитени, че не могат или не е изгодно да се кракват. Поне аз не съм виждал например кракната версия на "Апис". Има доста софтуери защитени с флашки, донгъли и тн. Но ако Били постъпи така ще го забравим след година две. Или поне неговата ОС. Същото важи разбира се и за разните фотошопи, корели и аутокади. Защото свободния софт, макар и по-некачествен /малко/, им диша във врата. „
    Ами адобе цс, фотошоп и пр. съвременни издания са защитени с донгъли, доколкото съм чувал :) Всичко е "кракваемо" и това е добре известно на създателите, още повече че вероятно имат начини да следят по нета кой какво, кога и къде. Истината обаче е, че тия скъпи програми са намерили начини да извият ръцете именно на лицензираните потребители, за да ги изнудват по най-жесток начин. Какво ще стане, когато няма кой да активира по интернет програмата? Какво правим с повредени донгъли, пращаме ги в САЩ с надеждата никой да не ги крадне, та да ги подменят оттам? Специално пък на аутодеск политиката по активациите и лицензите е ад и от това хич не им пука. Защото никой не им "диша във врата", нито на повечето други монополисти, за съжаление. Безплатните и евтините алтернативи са за домашни потребители, евентуално малки фирми, но именно там го има стремежът да се ползва/крадне най-скъпото. Колко хора ползват пиратски фотошоп елементс вместо фотошоп Микрософт забогатя по времето, когато ОС-ът им се разпространяваше на дискети, после на сд-та със серийни номера. Тия фирми печелят главно от големите корпорации и фирми, а там си има други начини за защита. Разбира се, у нас малка фирма трябва да си купи софтуера, а голямата на Иван Глигана, понеже са по-така с тоз и оня, не плащат и осигуровки.
    Скоро и монополистите ще се ориентират към даване под наем на софтуера за година примерно, каквито компании има много, и ще може да се ползва само при включен интернет, по-натам и файловете да се складират само в интернет. Чувал съм, че юбисофт са подлудили потребителите на игрите им с разни нововъведения.
  • Петък, 04.11.11, 20:17, joniewalker:
    Точно така Отарк. Накрая и ти стигаш до извода, че големите корпорации "си правят каквото си искат". Демек с цените. И всъщност дори не стигаш до другото заключение, че условията у нас в Бг съвсем не са като в USA или Европа, ама по на запад.
    А колкото до пиратския софтуер - повечето от него си го правят самите производители.
  • Вторник, 15.11.11, 17:46, stiliyangr:
    Още едно интересно мнение по темата срещнах днес в една статия в webcafe. Ето най-същественото оттам:
    "Не, не ви убеждаваме в аргументи като "НЯКОГА ние ОЦЕНЯВАХМЕ храната, защото трябваше да я УБИВАМЕ СОБСТВЕНОРЪЧНО". Но ние сме ви приучили да очаквате творчеството да е безплатно - и това ще има унищожаващ ефект върху много от най-хубавите неща. Можете да се изсмеете презрително и да кажете, "Ама НАИСТИНА ще ми е кофти, че този, който е направил Transformers 3 няма да може да си купи още една вила", но това е смисълът - един блокбъстър може да си позволи такива загуби. Докато хубав, рисков инди филм не може.

    Когато пиратството удари Холивуд, той не спря да финансира блокбъстъри; той просто спря да дава пари за новаторски филми. Оттогава насам той залага на все по-„безрискови" проекти.

    Да, пиратството е виновно за това. Ние отприщихме приливната вълна и няма връщане назад. Вместо „Глутница кучета", получаваме "Джак и Джил"... и нямате представа колко тъжно е това..."
     Не че съм напълно съгласен. Съмнявам се например дали ако достатъчно много хора са си купили някой стандартен поп-албум, компанията издател ще реши да рискува с нещо съвсем различно от някаква ъндърграунд-група...

Платени препратки

Рекламни чанти
Екстрапак произвежда рекламни чанти
и опаковки от хартия и (био)полимери
Bags.BG
Яки графични станции
Рендиране в реално време
и на най-тежките обекти - от Перси ООД
www.persy.com
bgERP
Управлявайте фирмата си
с безплатен, уеб базиран софтуер
www.bgerp.com

вашето каре - тук

за нас | за разработчици | за реклама | станете автори | in english  © 1998-2024   Experta Ltd.