Технологията се нарича "Електронно-лъчев процес за създаване на предмети с произволна форма" (Electron Beam Freeform Fabrication EBF3) и е съчетание между триизмерен печат и електронно заваряване.
С помощта на електронен лъч се нагрява метална нишка до температурата на топене и разтопеният материал слой след слой се поставя на подложка според предварително изготвен компютърен модел.
За да могат да бъдат разпечатани резервни части за космическите кораби са необходими сплави, съдържащи титан, алуминий и никел. Като изходен материал се използват проводници с дебелина от 1,6 мм за алуминиевата сплав и 2,4 мм за титановата сплав. Получават се леки и изключително здрави метални изделия:
Явно технологията е още в съвсем начално състояние и пространствената разделителна способност тепърва предстои да бъде подобрявана. Първите експерименти са проведени в условията на микрогравитация, при която разтичането на разтопения метал е малко. При безтегловност се очаква да се постигне значително по-висока точност. Самата конструкция съвсем не е компактна:
Следващата крачка на екипа е поставянето на подобно устройство в Международната космическа станция и провеждане на експериментите при безтегловност. Тежестта и размерите на космическия 3D принтер ще трябва да бъдат намалени, понеже всеки килограм, изведен в орбита струва немалко.
Целта на този своеобразен принтер е избягване доставянето на излишни резервни части за космическата станция. Когато се наложи подмяната на някакъв детайл, космонавтите ще си го разпечатат: стига да има достатъчно материал и компютърни програми. Ако се размечтаем, можем дори да си представим в бъдещето заводи, разположени в астероидния пояс, които от астероидния материал направо създават космически кораби и резервни части или автомобили или армия от роботи-войници
.
По материали на Phys.Org
Излиза, че е доста старичка технология или пак нещо пропускам? 
