Това е оригинална и документална фотография, която не е обработвана чрез графичен редактор и не са прилагани специализирани ефекти. Само че тук не е заснет само един определен момент като при обикновеното фотографиране, а в кадъра са разположени събитията, произтекли в продължение на около 30 секунди в пространство с ширина от един пиксел.

Методът работи по следния начин: камерата заснема тесни ивици от едно и също пространство, но в продължение на известно време. След това, заснетите ивици се прилепят отляво-надясно и образуват самата фотография. Като резултат става възможно да се изобрази, какво се е случвало в тази ивица пространство в течение на времето. Така например, на горната фотография "размерът" на десния кон изглежда по-малък, понеже той е преминал пред въпросната ивица по-бързо.
     По този начин става възможно да се заснемат страхотни фотографии, които всъщност нямат никакви изкривявания - просто това е малко по-друг начин да се погледне на реалността.

   
    Снимките изглеждат фантастични, но са съвършено точни. Всъщност, различните части от тялото на танцьора са изобразени от различно време, на но една линия от пространството.
     Тази техника се използва и в киното - сериалът "Doctor Who", в "Star Trek: The Next Generation" и други, но за разлика от фантастичните сериали, показващи изкривявания в пространство-времето, тази техника е документална и изкривявани в континуума няма.
     Клипът заснет от австралиеца Даниел Крукс (Daniel Crooks) отива още по далече и показва сложен ефект на подвижна ивичеста камера:

     Самият статичен ефект може да бъде постигнат сравнително лесно: взема се произволно видео, заснето чрез статична (дори и уеб) камера и ивиците (линиите) от пиксели с еднакви координати от различните кадри се обединяват в обща картина. Не е трудно да с пресметне, че от филмче с резолюция 640х480 пиксела, заснето с 25 Fps и продължителност от 60 секунди ще се получи изображение с резолюция от 1500х480 пиксела.
 
     Малко объркващо е осъзнаването на подобни изображения, но някои математици обясняват ефекта още по интересно, като например, че обикновеното видео е четиризмерно изображение на действителността (трите измерения плюс време), а при тази технология са разменени хоризонталата Х с временната линия t. По тази начин, при прегледа на видеото по оста X се получава хоризонтално изображение на четириизмерното пространство, в което не е включена дълбочината Z. Наистина звучи объркващо, но вече има реализации на JavaScript за създаване на тези изображения от вече съществуващи видеоклипове

     Подробности: slate.com