През последните години дялът на новите SSD дискове постоянно се увеличава. Все повече потребители си закупуват такива носители за сметка на класическите твърди дискове (HDD). Това се дължи на значително по-високите скорости при запис и четене, които осигурява новото поколение. Актуални данни обаче разкриват смущаващи резултати. Според тях SSD са зависими от температурата, в която работят, много повече отколкото HDD. Така при експлоатация на SSD при по-висока температура се наблюдава покачване в броя на грешките и забавяне на скоростта на работа. Друг наблюдаван проблем е, че при висока интензивност на операции за запис, отново се наблюдава ръст при грешките. Така при интензивни записи на големи масиви от данни, вероятността за проблеми се повишава. Дори при запис на малки обеми данни, които обаче се записват на различни места, на контролера се налага да презаписва цели блокове, така в крайна сметка се изпълнява презапис на големи обеми данни и увеличените рискове отново са налице.
Данните при тези изследвания се базират на статистика за работата на SSD в сървърите на Facebook, като се взимат под внимание само необратимите грешки (водещи до загуба на данни), които настъпват, без да се броят малките грешки, които контролерът може сам да коригира.
Затова специалисти предлагат няколко основни съвета при употреба на SSD носители:
При задачи налагащи интензивен запис на данни е по-разумно да се използват класически HDD.
При важна информация на SSD винаги имайте бекъп на друг носител или в мрежата.
При срив в SSD диск спасяването на данните от него е много по-трудно отколкото при HDD носител. Това е така, защото при SSD алгоритмите за съхранение на данните са различни и все още няма точна стандартизацията.
Ако даден SSD прояви грешка, то почти сигурно (99,8%) скоро ще възникне и втора грешка.
Не покачвайте риска за евентуални проблеми, като използвате вашия SSD при високи температури. Осигурете добра вентилация в компютъра си, като своевременно го почиствате и сменяте проблемни вентилатори.
А видяхте ли нашата статия - Заблуди и митове – част 2: Хардуер?
