Тази книга все още не е нито забранена, нито цензурирана. Това едва ли ще продължи вечно. Ако искате да я имате, то ще трябва да я запазите на своя компютър.

Откъс от Глава 1:

"Когато тази сутрин Гочо се опита да излезе през вратата на блока,
се оказа, че някакъв престъпник е паркирал джипа си точно пред
входа и Гочо трябва да избира между това да пропълзи под или да
прескочи над мутро-возилото. Етикетът изискваше да пропълзи,
но Гочо го беше страх, че неговият пищен тумбак ще се заклещи
и затова предпочете да мине отгоре.
Гочо премина през капака, като леко го изкриви, и скочи от
другата страна, грациозен като бременна слоница. Тогава срещу
него се изправи въпросният престъпник, чието возило беше
станало жертва на Гочовите килограми. Собственикът на джипа
беше едно много симпатично и младо момче. Вярно е, че то беше
престъпник, но в България това не беше голям грях, защото в тази
страна всички бяха престъпници. Местното законодателство
съдържаше толкова много безумни закони, че дори и най-
честният и хрисим човек рано или късно ставаше престъпник.
По-точно това ставаше при навършване на пълнолетие, защото до
18 българите бяха малолетни престъпници. Разбира се,
благодарение на демографския срив въпросът с малолетните
престъпници се реши от само себе си, защото те изчезнаха заедно
с децата.
Та въпросният престъпник се изправи пред Гочо и плахо попита:
– Ти защо минаваш през колата?11
 
Това не беше правилно по етикет. Правилата изискваха момчето
да налети на бой срещу дангалака Гочо, но съотношението беше
60 към 110 килограма и момчето реши, че стриктното спазване на
етикета не е в негова полза.
Гочо веднага разбра, че до бой няма да се стигне, но и словесният
дуел не беше за изпускане.
– Тази кола твоя ли е? – контраатакува Гочо. При дуел най-
добрата защита е нападението независимо дали дуелът се води с
думи, шпаги или юмруци.
– Ами да – отстъпи момчето. Това беше грешка, не стига, че му
изкривиха капака, а сега щяха да го изкарат виновен.
– А ти защо си спрял тук? – продължи атаката Гочо.
– Ами аз къде да спра? Навсякъде е заето, – заоправдава се
собственикът на злополучното возило.".