bigi така е няма спор,но никой не може да каже с точност кога идва такъв момент :) щом е направено вече значи можем само да очакваме новите висоти на науката...Направи ми впечатление,че нашия учен каза,че информацията ще си остане в проекта...А и още нещо,като пример-че ако имаш тумор,той няма да се отрие чрез снимака,тоест нарастнал,а чрез новите технологии чрез цялостно сканиране ще се открива още на 1мм и човек даже няма да усеща болка Oo Мен много ме радва това,и аз за това съм по-скоро оптимист...А и аз мисля ,че имат достатъчно мозък и не са банда луди учени,че да унищожат света :P Поне знаят къде е границата... Но от друга страна се сещам,че и Айнщайн (дано не бъркам), е казал,че времето може да се пречупва...
А и нека хората да видят за какво говорим
http://vselenata.net/2007/07/blog-post_14.html1957 – Първият ускорител на CERN – синхроциклотрон за ускоряване на протони до енергия 600 MeV встъпва в действие.
1959 – Встъпва в действие следващият ускорител, протонен синхротрон с енергия 28 GeV, най-високоенергетичният ускорител по това време.
1963 - На новопостроената 2-метрова мехурчеста камера за пръв път са регистрирани неутринни взаимодействия.
1965 - CERN разширява своята територия и върху съседна Франция, за да започне строителството на първия в света ускорител с насрещни протонни снопове, ISR (Intersecting Storage Rings).
1967 – Встъпва в действие изотопният сепаратор ISOLDE (Isotope Separator On-line) за изучаване на късоживеещи атомни ядра.
1968 – Физикът от CERN Джордж Шарпак изобретява пропорционалната камера, с което дава силен тласък за развитието на електронните технологии за регистриране на частици. За това си изобретение получава Нобеловата премия по физика за 1992 г.
1971 – Одобрено е строителството на нов ускорител, SPS (Super Proton Synchrotron) и нова експериментална площадка на френска територия.
1973 – С помощта на мехурчестата камера Gargamelle са наблюдавани за пръв път взаимодействия на неутрина , протичащи без изменение на електрическия заряд на лептоните – т.нар. взаимодействия чрез неутрални слаби токове. Това е едно от първите солидни експериментални доказателства за валидността на теорията за обединение на електромагнитните и слабите взаимодействия, позната днес като модел на Глешоу, Уайнбърг и Салам.
1976 – Влиза в действие SPS. Първоначално планираната енергия от 300 GeV е увеличена до 500 GeV през 1978 г.
1978 – Експерименти по ускорителна техника в CERN показват, че изказаната от Симон Ван дер Меер през 1968 г. идея за стохастично “охлаждане” на снопове частици, работи. Открит е пътя за създаването на протон-антипротонни насрещни снопове чрез предварително акумулиране и стохастично охлаждане на антипротоните.
1981 – Наблюдавани са първите протон-антипротонни взаимодействия на модифицирания като ускорител с насрещни снопове SPS с енергия 270 GeV на сноп.
1983 – За пръв път са наблюдавани преносителите на слабото взаимодействие: заредените W+- и W--бозони и неутралния Z0 –бозон.
Същата година започва строителството на най-големия в света електрон-позитронен ускорител с насрещни снопове (Large Electron Positron collider, LEP) с енергия на сноповете по 50 GeV.
1989 - LEP е пуснат в действие.
1990 – Тим-Бернес Ли, заедно с Роберт Галио, работещи в CERN по това време, изпробват компютърна информационна система с разпределени ресурси, базирана на т.нар. “хипертекст” – това, което днес е известно като WWW (World-Wide-Web).
1994 – Четирите експеримента на LEP – ALEPH, DELPHI, L3 и OPAL наблюдават повече от 10 милиона Z0 – бозона и измерват с висока точност характеристиките им.
Същата година Съветът на Комитета одобрява строителството на LHC (Large Hadron Collider) .
1995 – Международна колаборация под ръководството на Валтер Олерт успява да синтезира за пръв път няколко атома антиводород – свързано състояние на антипротон и позитрон.
1996 – Енергията на LEP е увеличена с около 50%, така че да може да се наблюдава раждане на двойки W-бозони.
2000 – Експерименти, проведени в CERN, дават доказателства за съществуването на т.нар. кварк-глуонна плазма – ново състояние на веществото, 20 пъти по-плътно от ядрената материя.
През ноември същата година ускорителят LEP е спрян и започва демонтирането му, за да се освободи тунела за монтирането на пръстена от свръхпроводящи магнити на LHC. През 11-те години на работата на LEP са събрани множество доказателства за валидността на Стандартния модел на елементарните частици и фундаменталните взаимодействия и са измерени параметрите му с изключителна точност.
2001 – Получени са крайните резултати от измерването на параметрите на директното нарушаване на CP-симетрията – слаб ефект, който би могъл да обясни асиметрията между материя и антиматерия във Вселената.
2002 – Използвайки Антипротонния забавител на CERN, експериментът ATHЕNА успява да произведе при контролирани условия в големи количества антиводородни атоми с ниска енергия.
2004 – CERN празнува своята 50-годишнина.
2008 - 10 септември, включване на LHC и очакване за насрочнване на дата на сблъсък на частици.
http://lhc-first-beam.web.cern.ch/lhc-first-beam/Welcome.html
Ускорител на частици е устройство, което използва електрични и/или магнитни полета за ускоряването на електрически заредени частици до много високи скорости. Големият адронов ускорител (на английски: LHC, Large Hadron Collider), е ускорител на частици, който в момента се строи в Европейския център за ядрени изследования CERN (Centre Europeen de Recherche Nucleaire) с усилията на физици от цял свят. Това е ускорител, предназначен за ускоряване на протони и тежки йони. Целта на проекта LHC е преди всичко да бъде открит бозонът на Хигс — най-важната все още ненаблюдавана експериментално елементарна частица на стандартния модел (СМ), а така също и да се търсят физически явления извън рамките на СМ. Планира се да се отдели внимание на изследването на свойствата на W и Z-бозоните, на ядрените взаимодействия при свърхвисоки енергии и процесите на раждане и разпад на тежки кварки (b и t).
Идеята за проекта LHC се ражда през 1984 г. и е официално одобрена десет години по-късно. Строителството на LHC започва през 2001 г., когато е завършен предишният голям ускорител на CERN — електрон-позитронният ускорител LEP (Large Electron-Positron Collider).
На ускорителя LHC ще се сблъскват протони със сумарна енергия 14 TeV (14·1012 електронволта) в система на център на масите на налитащите частици, а така също и ядра олово с енергия 5,5 GeV (5,5·109 електронволта) на всяка двойкa сблъскващи се нуклони.
LHC представлява гигантски ускорител на протони с форма на пръстен с диаметър 27 километра. Съоръжението е зарито на дълбочина от 50 до 175 метра. Като пръстените се намират на 100 метра под повърхността. Обшито е със свръхпроводящи магнити, охлаждани до минус 271 градуса по целзий
http://en.wikipedia.org/wiki/Large_Hadron_Collider
Е горе-долу е това,материята е доста обширна...Ние само можем да чакаме...
. Неговата теория болезнено се нуждае от реални доказателства, чрез които да се обяснят пет много важни вьпроса :
Да му пожелаем успех и да разкрие напьлно таланта си! Господ да му да даде здраве!
Отговор
За печат
Коментар