ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА ЗВУКОВИТЕ И ИНФРАЗВУКОВИТЕ ВЪЛНИ ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ
Физиологичният аспект от въздействието на нискочестотните звукови вълни върху организма зависи от честотата, амплитудата на трептенията, а също и от продължителността на тяхното действие. Особено неприятен е диапазонът от 3 Hz до 7 Hz, в който попадат честотите на собствените трептения на тялото като цяло (в това число и раменния пояс). Когато върху човешкото тяло попадне механична вълна с честота в интервала 3 Hz - 7 Hz (това всъщност е инфразвукова вълна), настъпва резонанс и амплитудата на принудените трептения на човешкото тяло е максимална.
Някои вътрешни органи ( сърце, бял дроб, бъбреци и др.) също представляват трептящи системи със собствени честоти на трептене в интервала 2 Hz - 8 Hz. За вестибуларния апарат (органа на равновесието) тези честоти съответно са в границите 0.5 Hz - 13 Hz. Следователно под действието на инфразвуковите вълни изброените органи и системи могат да извършват принудени резонансни трептения.
За главата собствените честоти на трептене са от 20 Hz до 30 Hz, за очите - от 40 Hz до 100 Hz[2]. Това означава, че и звуковите трептения с честота 20 Hz - 100 Hz също могат да предизвикват принудени трептения на главата и очите. От изброените факти следва, че инфразвуковите вълни и звуковите вълни с честота, намираща се в диапазона 20 Hz - 100 Hz (условно наречени нискочестотни звукови вълни), имат едно общо специфично свойство - те са способни да предизвикват принудени резонансни трептения в някои органи и системи в човешкия организъм (иначе инфразвуковите и нискочестотните звукови вълни се различават твърде много относно свойството да предизвикват слухово усещане)!
До какво водят принудените резонансни трептения на органите и системите на човека под действието на инфразвуковите и нискочестотните звукови вълни? Поради явлението резонанс амплитудите на трептене на тези органи и системи рязко се увеличават. Ако амплитудата им стане достатъчно голяма (в някои експерименти са използвани инфразвукови вълни с ниво 135 dB и повече), механорецепторите на вътрешните органи, тъкани, мускули, кожа и др. се раздразват. В резултат кожата се зачервява, появява се чувство за вибриране и триене на вътрешните органи, нарушава се равновесието , затруднява се дишането, изменят се честотата и ритъмът на сърдечните съкращения. При по-ниски нива на интензитета ( под 130 dB) се удължава латентното време на простата зрително-моторна реакция и се наблюдава понижаване на концентрацията, устойчивостта и превключване на вниманието, нарушаване на ориентацията и точността на движенията, влошава се моментното субективно състояние и т.н.[2].
От изложението можем да направим извода,че звуковите трептения и вълни имат в известна степен комплексно действие върху човешкия организъм - те не само предизвикват слухово усещане(чрез въздействие върху слуховия апарат),но и могат да предизвикат резонансни трептения на някои органи и системи в човешкия организъм,с което да застрашат здравето на човека. Описаните въздействия върху човешкото здраве са присъщи на звуковите вълни с честота от 20Hz до 100Hz(условно тези вълни можем да наречем нискочестотни звукови вълни),амплитудите на които са достатачно големи. Познаването на източниците на нискочестотните звукови вълни (а също и на инфразвуковите вълни) с големи амплитуди е пряко свързано с въпроса за свеждането до минимум на описаните по-горе неблагоприятни въздействия.
С построяването на най-натоварените автомагистрали извън населените места, с дигите и насипите около тях, със засаждането на дървета и храсти в пространствата между магистралите и жилищните райони, до голяма степен се снижава вредното действие на шума и в частност на нискочестотните звукови вълни, предизвикани от движещите се автомобили. С изброените мероприятия се гарантира спазването на хигиенните норми за пределно допустимите нива на шума в жилищни и обществени сгради (виж ДВ, бр. 87 от 3.XI.1972 г.).
Не така стои въпросът с озвучаването на различните увеселителни заведения, дискотеки и др. Използването на неподходящи помещения, продължителната работа с максимална мощност на музикалните уредби, голямата мощност на високоговорителите на тонколоните, големите диаметри (и площ) на мембраните на тези високоговорители водят до:
* неспазване на хигиенните норми за пределно допустими нива на шума;
* възможност за възникване на усилени нискочестотни звукови вълни (и инфразвуци).
На учениците и младите хора, пребиваващи в нездравословната акустична среда на дискотеките, препоръчваме:
* да се разположат възможно по-далеч от мощните тонколони с големи размери;
* да престояват възможно по-малко време в самата дискотека;
* да не посещават особено шумните дискотеки, в които озвучителните уредби работят с пълна мощност.
Смятаме, че с въпросите, засегнати в темата "Нискочестотни звукови вълни", ще допринесем за по-голямата ИНФОРМИРАНОСТ на младите хора за евентуалните рискове на нездравословната акустична среда - в крайна сметка винаги може да се направи ПОДХОДЯЩ ИЗБОР на дискотека или увеселително заведение, в което се слуша тиха и приятна музика. В този смисъл физичните знания способстват за изграждането на здравеопазващ модел на поведение в различните житейски ситуации.
Източник - септември 2003 - phisics.GO http://www.geocities.com/phisicsgo/lowsnd.htm
Отговор
За печат
Коментар