Няма как да не си припомня 1994-та, когато се добрахме до "малкия финал". Цяла нощ из София обикаляха запалянковци с тъпани и свирки, пред НДК имаше поне 5000 души и непрестанно се пееха "Тих бял Дунав", "Шуми Марица" и "Мила Родино".
На сутринта, когато се добрах до работата (с ок 2 ч. закъснение), установих че само аз съм бил толкова загубен да дойда. Което и шефът потвърди, появявайки се някъде по пладне: "Ти луд ли си бе? Махай ми се от главата веднага!"
Много силно подозирам, че и в Испания днес се е случило нещо подобно, само че в превъзходна степен.