Остават кажи-рече две седмици до Коледа. А кое е най популярното животно на Коледа (като изключим едноименния дядо и Мери Кристмас)? Прасето, разбира се! Нека му обърнем повече внимание...
Какво знаем за прасето? Нищо! Освен, че лови глисти и по Коледа има интересни преживявания. Естествено, ако можеха да говорят може би биха ни разказали повече за себе си. Но те могат само да грухтят. Вярно, грухтят по 26 различни начина, според учените, и така общуват помежду си. Уви, това не е достатъчно за да си говорим на "теми сложни и космични".
Тези вкусни хайванчета не живеят в еднобрачие. Напротив - подобно на хората, - шопарите се опитват да установят харем и после ожесточено го защитават срещу всеки съперник. Но, когато времето на любовта премине, повелителят се оттегля в блестяща изолация, за да си намести мислите. Отглеждането на малките е грижа на госпожите.
Отношенията между Човека и Прасето са се развивали сложно.
Древните египтяни са използвали грухтящите като земеделски инвентар: острите копитца на животните са вършели добра работа при вършеене на житото, а след сеитба за затъквали семената дълбоко в пръстта - само престарелите и негодни за кърска работа са попадали на трапезата.
През Средните векове богатите английски фермери дресирали особено едрите шопари като ездитни животни, за да ходят с тях на пазар и други престижни места. Някъде по същото време французите установили, че острото обоняние на зурлестите им позволява лесно да намират вкусните трюфели. Днес една обучена за лов на трюфели свиня струва хиляди евро.
Не случайно, впрочем. Когато се опитват да ги дресират свинете реагират като съпрузите - вяло, без интерес и с нескрит мързел.
Стига толкова лирика, че току-виж Коледа минала и заминала междувременно. Да започнем с нещо относително просто.
СВИНСКИ РЕБРА
Важното е да не са просто ребра - да не са обрани така, че птиче да кацне на тях да няма какво да клъвне. Хубави, месести ребра - някъде към кило. Разделяме ги на порции и ги натриваме със сол и чер пипер според душевната си склонност. Оставяме ги ок. 1/2 час да дръпнат пипера и ги пържим в сгорещено олио или чиста мас. Докато цвърчат изпиваме половин бира, а остатъка изливаме в тенджерата. Отваряме си нова бира, евентуално и още - защото 1 час ще чакаме да се задушава така.
После изваждаме ребрата и наливаме в соса соците на 1 лимон и 1 портокал, добавяме 3 лъжици мед, 1/2 литър вода, 1 с. л. брашно и 1 с. л. мазнина като тази, в която сме пържили (а най-добре, на мой вкус, краве масло). Тук е моментът да проверим как е на сол! Даваме му да ври още 10-ина минути. Връщаме ребрата.
Яде се топло и - съвет към мъжете - в приятна дамска компания, защото медът скоро ще ви напъне.
А ето нещо съвсем лесно,
РУЛЦА ОТ СВИНСКИ ШОЛ
На старта ни трябват само месо от шол, глава лук и малко подправки като за скара. За финала е добре да си приготвим дамаджана хубаво вино.
Месото е добре да е малко по-мазничко, за да не изсъхне при печенето. Измиваме го и го нарязваме на тънки филии. Не чак толкова, че през тях да се чете вестник, но тънки. Посоляваме умерено и натриваме с подправките.
Бил съм свидетел на направо религиозни спорове какви да са подправките. Ако някой ден избухне нова световна война, тя ще да е по този въпрос. Не вземам страна, понеже след втората глътка вино небцето претръпва и вече няма значение. Съставките, за които всички са единодушни са чер пипер, кимион и кориандър - да!; джиндифил - за нищо на света! Останалото е въпрос на вкус и фантазия. Моята "малка тайна" са сушеният копър и чесънът, но много пестеливо.
След като втрием подправките от двете страни на всяка филийка оставяме всичко това на хладно и скачаме право в банята, защото сме се омазали до ушите. Къпем се дълго и с удоволствие, защото месото трябва да поема подправките поне 2 часа. 24 часа е идеалният срок, но не познавам някой да има толкова търпение.
Затваряме технологичния цикъл като задушаваме в олио нарязания на ситно лук в компанията на 1 ч. л. сладък червен пипер. Даваме на лука да се отцеди от мазнината. В средата на всяка филийка от бившето прасе слагаме купчинка от лука и завиваме месото на рулце.
Това беше! Само нареждаме рулцата в тавичка и печем с идеята мръвката да стане алангле.
Оу! Забравих! Предварително сме поканили няколко приятели които да ни помогнат да се справим с готовата вкусотия - и с виното, разбира се.
Някои извратени индивиди твърдят, че с подходяща гарнитура от това се получава изискан ордьовър. Какво невежество! - това е мезе. Единствената гарнитура, която му трябва е добрата компания. И малко туршийка, може би.