download.bg
 Вход Списание  Новини  Програми  Статии  Форум  Чат   Абонамент  Топ95   Архив 

пРасизъм (предколедно)

Автор
Съобщение
boy4o
Пет, 10.12.10, 20:48
Остават кажи-рече две седмици до Коледа. А кое е най популярното животно на Коледа (като изключим едноименния дядо и Мери Кристмас)? Прасето, разбира се! Нека му обърнем повече внимание...

Какво знаем за прасето? Нищо! Освен, че лови глисти и по Коледа има интересни преживявания. Естествено, ако можеха да говорят може би биха ни разказали повече за себе си. Но те могат само да грухтят. Вярно, грухтят по 26 различни начина, според учените, и така общуват помежду си. Уви, това не е достатъчно за да си говорим на "теми сложни и космични".

Тези вкусни хайванчета не живеят в еднобрачие. Напротив - подобно на хората, - шопарите се опитват да установят харем и после ожесточено го защитават срещу всеки съперник. Но, когато времето на любовта премине, повелителят се оттегля в блестяща изолация, за да си намести мислите. Отглеждането на малките е грижа на госпожите.

Отношенията между Човека и Прасето са се развивали сложно.
Древните египтяни са използвали грухтящите като земеделски инвентар: острите копитца на животните са вършели добра работа при вършеене на житото, а след сеитба за затъквали семената дълбоко в пръстта - само престарелите и негодни за кърска работа са попадали на трапезата.

През Средните векове богатите английски фермери дресирали особено едрите шопари като ездитни животни, за да ходят с тях на пазар и други престижни места. Някъде по същото време французите установили, че острото обоняние на зурлестите им позволява лесно да намират вкусните трюфели. Днес една обучена за лов на трюфели свиня струва хиляди евро.

Не случайно, впрочем. Когато се опитват да ги дресират свинете реагират като съпрузите - вяло, без интерес и с нескрит мързел.
 
Стига толкова лирика, че току-виж Коледа минала и заминала междувременно. Да започнем с нещо относително просто.
 
СВИНСКИ РЕБРА

Важното е да не са просто ребра - да не са обрани така, че птиче да кацне на тях да няма какво да клъвне. Хубави, месести ребра - някъде към кило. Разделяме ги на порции и ги натриваме със сол и чер пипер според душевната си склонност. Оставяме ги ок. 1/2 час да дръпнат пипера и ги пържим в сгорещено олио или чиста мас. Докато цвърчат изпиваме половин бира, а остатъка изливаме в тенджерата. Отваряме си нова бира, евентуално и още - защото 1 час ще чакаме да се задушава така.

После изваждаме ребрата и наливаме в соса соците на 1 лимон и 1 портокал, добавяме 3 лъжици мед, 1/2 литър вода, 1 с. л. брашно и 1 с. л. мазнина като тази, в която сме пържили (а най-добре, на мой вкус, краве масло). Тук е моментът да проверим как е на сол! Даваме му да ври още 10-ина минути. Връщаме ребрата.

Яде се топло и - съвет към мъжете - в приятна дамска компания, защото медът скоро ще ви напъне.
 
А ето нещо съвсем лесно,
 
РУЛЦА ОТ СВИНСКИ ШОЛ

На старта ни трябват само месо от шол, глава лук и малко подправки като за скара. За финала е добре да си приготвим дамаджана хубаво вино.

Месото е добре да е малко по-мазничко, за да не изсъхне при печенето. Измиваме го и го нарязваме на тънки филии. Не чак толкова, че през тях да се чете вестник, но тънки. Посоляваме умерено и натриваме с подправките.

Бил съм свидетел на направо религиозни спорове какви да са подправките. Ако някой ден избухне нова световна война, тя ще да е по този въпрос. Не вземам страна, понеже след втората глътка вино небцето претръпва и вече няма значение. Съставките, за които всички са единодушни са чер пипер, кимион и кориандър - да!; джиндифил - за нищо на света! Останалото е въпрос на вкус и фантазия. Моята "малка тайна" са сушеният копър и чесънът, но много пестеливо.

След като втрием подправките от двете страни на всяка филийка оставяме всичко това на хладно и скачаме право в банята, защото сме се омазали до ушите. Къпем се дълго и с удоволствие, защото месото трябва да поема подправките поне 2 часа. 24 часа е идеалният срок, но не познавам някой да има толкова търпение.

Затваряме технологичния цикъл като задушаваме в олио нарязания на ситно лук в компанията на 1 ч. л. сладък червен пипер. Даваме на лука да се отцеди от мазнината. В средата на всяка филийка от бившето прасе слагаме купчинка от лука и завиваме месото на рулце.

Това беше! Само нареждаме рулцата в тавичка и печем с идеята мръвката да стане алангле.

Оу! Забравих! Предварително сме поканили няколко приятели които да ни помогнат да се справим с готовата вкусотия - и с виното, разбира се.

Някои извратени индивиди твърдят, че с подходяща гарнитура от това се получава изискан ордьовър. Какво невежество! - това е мезе. Единствената гарнитура, която му трябва е добрата компания. И малко туршийка, може би.

boy4o
Съб, 11.12.10, 20:48
Тъй както си седя и си мисля, хрумва ми че отношенията между Човека и Прасето далеч не са толкова прости и съвсем не се изчерпват само с кулинарията. В определен аспект те придобиват цивилизационен размах.

По непонятни причини днес думата "свиня" има някакъв недостоен оттенък в разговорното просторечие. Далеч не винаги е било така.

Например, древните гърци и римляни са олицетворявали в тези животни плодородието и насладата от живота. В Римската митология свинята е посветена на бог Сатурн. За индусите шопарът е символ на утринното слънце. А в Страната на Изгряващото Слънце уважават свинята като въплъщение на здравето, но и на хитростта.

Има, разбира се, и някои сложности в тези човешко-свински отношения. В семито-хамитските култури свинята минава за мръсно животно. Даже юдаизмът и ислямът налагат забрана върху яденето на свинско.

Впрочем, всяко правило си има изключения, а всяка религия - ереси. Да видим как турците правят:
 
СВИНСКИ ДЮНЕР КЕБАП
Да сме наясно - няма нищо общо с лоясалите мръвки, които знаем от уличните кебапчийници.

Първо трябва да се сдобием с кило бут (ама кило без да броим кокала!) и шише бяло вино. От това шише ще ни трябва само малко, останалото ще употребим по друг начин. Ще ни потрябват още 4 домата (или еквивалентът им във вид на пюре), 200 г гъби, доста лук, магданоз. Солта и черният пипер се подразбират.

Почистваме месото от кокала и ципите. Нарязваме го на филийки и ги размачкванме докато станат тънки. Точно така, не ги начукваме, а ги мачкаме все едно правим "див секс". Също на филийки нарязваме и 4 глави лук и ги претриваме с ръце заедно с щипка сол.

Ако любимата ви тенджера не е емайлирана няма да ви свърши работа в случая. Следващата процедура не търпи контакт с метал. И така, посипваме дъното на тенджерата с лук, върху него нареждаме месо, поръсваме с чер пипер и сол, отново лук и така докато свърши материалът. Слагаме тенджерата на студено, но не толкова студено, че някоя бяла мечка да настине. Отливаме 1 чаша бяло вино и я оставяме някъде, където никой няма да я разлее. Остатъкът от виното изпиваме по подходящ начин. Може да продължим с червено вино, бира, ракия, водка, антифриз - няма значение. Време има много, свинството трябва да почака поне 24 часа.

Когато се оправим от махмурлука изваждаме месото, изтръскваме го от лука и леко, ама наистина леко го запичаме (както се пече гъсеница!). После го нарязваме на ивички, това на което френците викат "жулиен".
 
Сега започва съществената част.

Задушаваме в достойна за целта тенджера (Емайлирана!) с олио други 200 г лук, като гъбите му правят компания. Сваляме от огъня и му даваме да се охлади, така че да не пари. Сипваме предвидливо запазената чаша бяло вино заедно с накълцаните на дреб домати. Притуряме сол и чер пипер. И магданоза, естествено. Не вреди и мъничко червен пипер, но пестеливо, както би го сложил чичо Скрудж. Кипваме соса и му позволяваме да кипи съвсем кротко 10-ина минути със сложен похлупак на тенджерата. Сваляме от огъня и добавяме 1/4 от опеченото вече месо. Важно е да не забравим отново да затворим тенджерата. Поне 15 мин. трябва да престои така, само да не изстине много.

През това време в дълбоки чинии нареждаме останалото месо. После заливаме със соса и поднасяме цялата чудесия на гостите.

Гостите ронят щастливи сълзи… А може би плачат от завист, че никога няма да сътворят такова съвършенство.
 
Недопустиво би било да си приказваме свинщини и да не споменем за пържоли. Когато някой спомене за свинско, първата ни асоциация е думата "пържола". Може да се приеме, че свинското е обременено с екзистенциална пържолност. Но и добрата пържола не се получава от току-така.

ПЪРЖОЛА

Най добро за пържолиране е месото от врата. Махаме кокала и го оставяме настрана; с него ще си направим супичка. Нарязваме пържолите и ги начукваме с дървен чук - свинското не обича метал. Ако нямаме дървен чук може да се направим на каратистисти и да го очукаме с ръба на дланта.

Общо взето, можем да се ограничим само с тази подготовка. Но за мераклиите пържолата трябва да постои с подправките: на дъното на емайлирана тенджера посипваме филийки лук. Наръсваме пържолата с чер пипер и малко бахар и редим върху лука. Отгоре ръсим съвсем малко захар и капваме по 10-ина капки червено вино (за всяка пържола). Пак посипваме с лук и т. н. докато пържолите свършат. Слагаме така заредената кулинарна бомба в хладилника, а пред него връзваме дресирана пепелянка - иначе няма да остане какво да печем после! Оставяме така към 24 часа.
 
За печене може да се използва и електрическа скара, и скара на въглища, но истината за пържолата е в жарта. Разпалваме огън, и докато чакаме да прегори силният пламък изтръскваме месото от лука. Нанизваме го на шиш (като пране!) и държим шиша на пушека към 1/2 час. После хвърляме пържолите върху жарта и се започва една... Ох, мале, майко юнашка!

anonymous
Съб, 11.12.10, 21:35
това непременно ще се пробва .особено по начина на приготвяне който бе представен по подобаващ начин , с вещина и познание от бойко . наздраве [beer]
boy4o
Нед, 12.12.10, 22:02
Когато стане дума за пържола, незабавната асоциация е "шишче". Разбира се, печенето на шиш не е прерогатив само на свинското племе. Овчият род също добре познава тази технология, а и не само той. Особена мода през Средните векове е било сюзеренът да гощава васалите си с опечен на шиш вол, в днешни дни в Източна Азия все още пекат на шиш всичко, което има четири крака (стига да не е маса), всичко което плува (стига да не е... е, и водолаз може) и всичко което лети (стига да не е самолет). Но свинското шишче е особена категория.
 
ШИШЧЕТА С ЧУШКА

Всеки знае как се правят шишчета. И, когато се опиташ да ги сдъвчеш, ставаш клиент на зъбния протезист. Трябва си малко чалъм.

За шишчета най-доброто месо е от бута. Нито жили, нито тлъстини. Обаче ако направо го сложиш на скарата изсъхва като копитото на камила. И става също толкова вкусно.

Затова първо нарязваме мръвката на локумчета. Колкото по-едри, толкова по-трудно съхнат. Заливаме ги със 100 г оцет и 300 г мляко. Нека се къпят в това 12-ина часа. През това време оцетът разкъсва клетките, а млякото придава чудна сочност.

Нататък започва същинското свещенодействие!
Вземаме чушка капия (или повече чушки, зависи…). Изтърбушваме я, почистваме и я срязваме на две през кръста. После я кръцваме и през едната страна (както някой би си кръцнал венчалната халка, за да я свали от надебелелия с годините пръст).

В средата на всяко "локумче" бодваме 1/4 скилидка обелен чесън. Завиваме месото в чушката - тя ще се счупи, но това си е нейна работа, - като гледаме да е с люспата към месото. Ясно защо: защото като сложим цялата конструкция на скарата люспата ще изгори и мръвката ще засмуче този вкусен пушек.

Нанизваме месото, така че шишът да закрепи стабилно чушката. Хайде на скарата. Пък ако имате огнище с жар, още по-добре, направо идеално!

Сол и черен пипер слагаме чак след като изнижем шиша.

И няколко думи за компанията, достойна за уважаващо себе си прасе, сиреч - за гарнитурата. Изобщо свинете са обществени животни, също като хората, и обичат да си имат компания. По Коледа обикновено им предлагаме такава под формата на кисело зеле, други туршии или пресни зеленчуци. Даже, по неизвестни причини, сме убедени, че прасето се чувства щастливо с лимонче в устата и люто чушле в дупето. Сложете чушле на живо прасе и ще видите колко щастливо се чувства. И съвсем малко хора подозират, че идеалната гарнитура за свински изпълнения е ряпата.
 
РЯПА ЗА СВИНСКО

Вземаме няколко средно големи репи, измиваме ги грижливо, за да отстраним миризмата на пръст. Нарязваме ги на кубчета.

Кипваме вода в голяма тенджера, подходяща да побере ряпата. После се сещаме, че сме забравили да подсолим предварително водата. Изливаме я. Слагаме в тенджерата сол, отново варим. Сещаме се, че сме забравили да налеем вода.

Почистваме грижливо тенджерата от нагара, слагаме сол, наливаме вода и отново слагаме да кипне. Когато заври сваляме тенджерата от огъня и изсипваме вътре нарязаната ряпа. Изчакваме 10-15 минути да се попари зеленчукът и после изхвърляме получената каша.
 
Защото междувременно прасето се е опекло и друго не му трябва.

Наздраве, впрочем!

nikolatirol
Съб, 26.11.11, 23:31
Пак идва Коледа...А къде са новите рецепти? Тия, от миналата година ги правих всички. тая година си купих и 3 броя 5-литрови буркани за трушия.Направих си и туршия според рецептите на уважаемите колеги. Вече е готова. Чакам рецепти като тези от темата. Повтарям: миналогодишните са супер!

Коментар

за нас | за разработчици | за реклама | станете автори | in english  © 1998-2024   Experta Ltd.