” Представете си, че краят на света е след няколко часа!
Какви ще са последните пет неща, които ще направите на този свят?
Къде ще посрещнете краят?
Въпроси, които приятел ми зададе, и ме накара сериозно да си помисля!
Нека всеки да сподели! „
Това е
ретори4ен въпрос, на който едва ли някой от присъстващите може да даде то4ен отговор.
Има много двусмисленост в това! . . . ами ако го разбереш в последната минута на този 4ас? Какво би направил за 1 мин.!!!! Нищо не би направил, защото надеждата умира последна.
Навярно би си изкопал гроба и легнал сам в него, за да спестиш усилията на близките ти да те мият, къпят, обли4ат и носят до там?
Човек винаги живее в надежда, 4е няма да е той, а 4е ще се падне на комшията.
Вси4ко това зависи от позицията от която го виждате.
Ще ви дам няколко примера като
Благой:
Мой много близък познат беше опериран от рак, който за жалост въпреки интервенцията продължаваше да го яде ежедневно! Той го 4увстваше, той го усещаше.
Отдели се от семейството си, за да не го гледат как страда, как се мъ4и, как се бори с болестта.
Остана единствено в тежест на старата си майка, която беше над 80 год., но трепереше с вси4ки сили над 4едото си.
Това го съкруши, това го доуби!
Той сам реши да сложи край на живота си, за да не е в тежест на старата си майка . . . и го направи! Без много обяснения, без надуване на фанфари и т.н. Просто една малка бележка, на която пишеше-
"Прости ми Мамо, не искам да съм ти в тежест".
Лека му пръст, но няма да му го простя никога.
. . .
Друг слу4ай ще ви кажа,
Моят Баща.
Беше болен от рак, беше опериран от рак, и въпреки 4е вси4ки се надявахме до последно, 4е може и да стане 4удо, . . . за бога хора-Чудесата май не стават слу4айно. Поне при нас не станаха.
Аз знаех, 4аках този момент, бях се подготвил, но не го показвах.
Той също го знаеше, но и той не го показа.
Това успях да наследя от него, да не показвам 4увствата си и да не се поддавам на емоции.
Казват 4е датите около рожденните дни били рискови(някакви своеверия, може би)!!
То4но една седмица след рождения си ден, баща ми си отиде.
И последните му думи не бяха-
Аз си отивам или някакви подобни, които да ни съсипят, просто пожела да го държа в ръцете си, за да види изгрева на слънцето. . . и по4ина в 06:42 ч. в ръцете ми, без нито за миг да покаже слабост или съжаление.
. . .
Така 4е мили деца, не си мислете, 4е в последния си 4ас ще разсъждавате по такъв на4ин и ще направите това, което си въобразявате 4е трябва да направите.
Не бъдете егоисти и не мислете, 4е трябва да направите само това, което вас да ви удовлетвори . . . бъдете сигурни, пред смъртният одър няма да мислите за това.
Лека ве4ер на вси4ки простосмъртни и гледайте по възможност да не се обременявате с такива мисли!
Отговор
За печат
Коментар