Не мога да си обясня, защо не спират влаковете? Не е ли снабден всеки вагон със спирачки? И друго интересно, поддръжката на YouTube е много бавна. При докладване за спам за подвеждащ текст поддръжката се бави по цял ден, поне за сега това се вижда. Какъв ли е проблемът, че не решават веднага проблемът?
Нормален влак има спирачен път до 1200м. , като е трябвало да започне да забавя преди това. Не случайно преди влизане в гара има семафори, които се поставят на определени разстояния и сигнализират колко остава до гарата (входен семафор и т.н.). Спирачният път може да варира според вида на локомотива, вагоните, типа товар, спирачки и т.н. По-тежките влакове са с по-голям спирачен път. Допълнително ако влакът е оборудван с въздушни спирачки (пневматика притиска калодките към колелото) при прекалено голямо усилие от страна на машиниста да спре може единствено да запали/замаже/разстопи калодките (накладките на влака), които губят работни свойства и влакът става неуправляем, а и компресора на спирачките губи налягане и отнема време докато го направи отново. Лятно време дори на пътническите вагони се палят феродовите спирачки и то само от спирането по-гарите. Например на влизане в гара Плевен се изисква убиване на скоростта на 2-3 пъти заради конфигурацията на линията и вече 2 пъти ми се случвало лятото с експреса да гледам как кондуктора бяга с пожарогасител заради някоя запалена спирачна лента.
Прав е Ристич-а. Представи си колко е контактното петно на колелото на влака. Оттам можеш да си представиш до каква сила можеш да приложиш на колелото, преди да започне да приплъзва (да се сурка) На товарен влак с обща маса около 1000 тона (приблизително 15 цистерни пълни с гориво) и движещ се със скорост 60 км/ч са му необходими поне 800 метра за да спре напълно. И то ако машиниста е задействал екстреното спиране (внезапна спирачка). При обикновено спиране същия този влак ще спре след 1200 - 1300 метра. Затова по гарите освен входни светофори (не е правописна грешка, така се водят в действителност) има и предупредителни светофори разположени на 1500 метра преди входните. Така ако някой влак трябва да изчака преди да влезе в гарата, предупредителния светофор ще каже на машинистите че трябва да спрат на входния светофор. А иначе за спирането. Защо един автомобил не спора веднага и на място, а изминава още известно разстояние? Защо ограничават скоростта в населените места до 50 км/ч? От показания клип, преброих 45 вагона, на прелеза беше вагон № 43. Ако приемем средна дължина на един вагон 15 метра, то тогава влака е спрял на 645 метра. Не знам още колко вагона има до края на влака. Но ако приемем че вагоните са празни и всеки един от тях е приблизително по 20 тона, то тогава видимата част от влака е 900 тона, без локомотива. Всички тези числа са действителни за България, но едва ли ще се различават съществено и от клипа.
Така. Значи тежкотоварните коли на пътя спират така, че да те залепят на стъклото, а влаковете не могат. Това може да означава едно, че влаковете са оставени без спирачки.
Сравни масата от 50 тонен камион (автоцистерна) и коефициента на сцепление с асфалта, и масата на 1000 тонен влак и коефициента на сцепление с релсовия път. Направи и друга аналогия. Колко време му трябва на един камион да достигне скорост от 40 км/ч - вероятно около 5 минути, не повече. На товарния влак ще му трябват поне 15. И всичко е пак заради сцеплението. Просто локомотива буксува по релсите докато задвижи масата на вагоните.
Така. Почваме отначало. Какво представляват влаковите спирачки. Една въздушна магистрала започваща от локомотива и завършваща на последния вагон. Компресор в локомотива поддържа налягане в магистралата от 4 бара. На всеки един вагон има балон с въздух (зарежда се с въздух от тази същата магистрала). Когато налягането в магистралата спадне, въздухът запасен във въздушните балони на всеки вагон с помоща на бутало започва да притиска калодките към колелата.(или феродовите дискове към спирачните дискове на осите при дискови спирачки). Силата на притискане е толкова по-голяма колкото по-голяма е разликата в налягането между магистралния въздуховод и балоните с въздух на всеки един вагон. В света е приета именно този модел спирачки защото представи си че по някаква причина се скъса механичната връзка между два вагона. Тогава се скъсва и въздушната магистрала, налягането спада и целия влак спира. При всяка друга система откъснатите вагони стават неуправляеми и застрашават ж.п. транспорта. Влак се движи с определена скорост (да кажем 60 км/ч). Машиниста вижда пред себе си препятствие. Задейства екстрената спирачка, т.е. отваря магистралния въздуховод. Но задачата за спиране съвсем не е толкова проста. Нека както казваш ти локомотива спре на място и машинистите "залепнат" на предното стъкло. Какво ще стане с вагоните след локомотива? Тъй като между отделните вагони има гъвкави връзки за поемане на ударите по трасето, на първия вагон тези гъвкави връзки се напрягат и отпускат като засилват вагона в обратна посока. Но там пък връхлита втория вагон който вече не се удря в неподвижен обект а в НАСРЕЩНО движещ се обект. От много ж.п. катастрофи е установено че първия вагон след локомотива остава на релсите, всички останали след него започват да дерайлират, докато не се забави скоростта им. Ако пък спирачките се настроят да започнат да спират от последния вагон към първия, то тогава пък има реална опасност от скъсване на влака. В общи линии няма как да избягаш от простия физичен закон за запазване на енергията. Масата на влака е голяма, и докато сведеш енергията на движението му до нула, превръщайки я в топлина минава известно време. Но през това време влакът не е спрял а се движи и минава известен път
” Така. Значи тежкотоварните коли на пътя спират така, че да те залепят на стъклото, а влаковете не могат. Това може да означава едно, че влаковете са оставени без спирачки. „
Отговор
За печат
Коментар