Помедняване на дребни метални детайли

Автор	Съобщение
insecteater Пет, 24.02.12, 09:35	Някой знае ли как се помедняват дребни метални детайли? По-точни параметри - например колко син камък в колко вода, каква площ на медния електрод спрямо площта на детайла, каква плътност на тока спрямо обема на разтвора, оптимална температура на разтвора и т. н. ... ? Гледам, че такова покритие не било трайно, понеже рано или късно ръждата излизала отгоре, но няма значение :) Интересен ми е принципа. След като разтопявах една пластмаса с поялника, направих грешката да "почистя" човката с шкурка. Понеже след това не хвана и грам калай, я "почистих" с пила. Никакъв ефект. Пробвах с разни флюсове, топих в разтвор на сярна киселина - не лепне и не лепне пустия калай. Та накрая взех малко син камък, разтворих го във вода, една дебела медна тел я огънах няколко пъти и я включих към (минуса май беше) адаптер 15 волта. Човката също към адаптера и се почнаха едни мехури, едни парцали да се появяват ... Намерих един по-маломощен адаптер .... и уж се получи някакво покритие. Резултата накрая беше повече от задоволителен - човката си припозна калая като свое отроче и не искаше да се раздели с него. Абсолютно съм убеден, че не съм уцелил нито един от параметрите на този процес - нито напрежение, нито ток, нито температура на разтвора, нито площ на електрода. А ми идва идея и за някои други задаващи се приложения, за които мога да използвам този процес. Ако някой пита защо не съм си купил нова човка - ами щото тая е с едно удебеление, чрез което една шайба я закрепва към поялника, а всички налични в магазините до които имам достъп са прави и гладки и няма как да се преработят. Продължавам да търся в нет-а де, но досега не съм попаднал на нищо конкретно. редактиран от insecteater на 24.02.12 09:36 редактиран от insecteater на 24.02.12 09:48
	Отговор  За печат
insecteater Пет, 24.02.12, 10:01	Цитат ” Сулфатните медни електролити имат и някои основни недостатъци. От тях е невъзможно получаването на медни покрития с добро сцепление директно върху желязото и неговите сплави. Причината за това е, че при потапяне на стоманени детайли в сулфатния електролит, поради голямата разлика между електродните потенциали на медта и желязото настъпва контактно отлагане на медно покритие, характеризиращо се с голяма пористост и лошо сцепление с основата. Друг недостатък на сулфатните медни електролити е тяхната малка разсейвателна способност. Същевременно полученото медно покритие няма нужната ситнокристална структура поради невисоката катодна поляризация. Сярната киселина значително повишава електропроводността на електролита и предотвратява хидролизата на медния сулфат. Тя също понижава активността на медните йони, което се отразява благоприятно върху структурата на медното покритие. Етиловият алкохол способства за получаването на ситно кристално покритие. „ Знам си аз, че едно шишенце ракия трябва да е подръка, каквото и да правиш
	Отговор  За печат
joniewalker Пет, 24.02.12, 10:55	помедняване, а ако нещо още те интересува, ще проверя в учебниците си от ТИХ. редактиран от joniewalker на 24.02.12 10:56
	Отговор  За печат
insecteater Пет, 24.02.12, 12:58	Благодаря - и аз ги обикалям тия резултати от известно време. Това, което намерих като информация, си го преработвам за домашни условия така: 1. Прави се електролитен разтвор от меден сулфат(CuSO4) 400гр/л и сярна киселина(H2SO4) 50гр/л с температура около 20-25 градуса. (син камък има у дома, а за сярна киселина има едни препарати за почистване на фаянс, които представляват разтворена сярна киселина - на тях пишеше колко процента е разтвора, само трябва да се изчисли дали трябва да се добавя вода и колко) 2. Взема се адаптер някакъв, който да дава най много 3 волта и му се маха филтриращия кондензатор, за да стане напрежението пулсиращо 3. Взема се медна лента, чиято площ да е по-голяма от детайла, който ще се помеднява. (Мисля да взема дебел меден проводник, да го огъна с издължените клещички на плътна хармоника и да го ударя няколко пъти с чука) 4. Детайла се потапя в чистия разтвор на сярна киселина за половин минута, за да му се махнат окисите и след това се измива добре и се подсушава. 5. Медната лента се свързва към отрицателния полюс на зарядното, а детайла се свързва към положителния полюс и се топват в различни краища на съда с електролитния разтвор. 6. Регулира се тока да е 0,7 до 1 А на квадратен дециметър площ от помеднявания детайл. Това регулиране още не съм измислил как да става. С потенциометър някакъв дали ще стане? Остава да се пробва на практика Редакция: къде в България има вносители на Философски камък? У дома има само син редактиран от insecteater на 24.02.12 13:13 редактиран от insecteater на 24.02.12 13:13
	Отговор  За печат
plamil Пет, 24.02.12, 14:46	Регулирането на тока можеш да го направиш по следния начин: Взимаш две масивни плочи от желязо или стомана. Потопяваш ги във вана с обикновена чешмяна вода. Свързваш всичко последователно (напр. Плюс на токоизточника - амперметър - вана за помедняване - вана със вода - минус на токоизточника) Регулирането става като изменяш разстоянието между плочите. Колкото са по-близко, толкова тока е по-голям, и обратното. Имай в предвид, че така ще ти трябва малко по-високо напрежение, примерно 5 волта. Напрежението можеш да го вземеш и от АТХ захранване за компютър, като премахнеш филтровите дросели в изхода и на тяхно място сложиш мостчета от проводник (в повечето от китайските трибуквени захранвания е направено точно така) Успех
	Отговор  За печат
kookki Съб, 25.02.12, 00:07	Какъв е този поялник, който не е с медна човка ? Индукционен ли е или е станция ? Ако човката все пак е медна, почисти я от нагар, остави я да се напече (може да ѝ помогнеш с алтернативни методи) и едновремено я допри до чист калай и малко тинол. Би трябвало да се калайдиса. Ако поялника е слаб и няма капацитет да си задържи температурата, му подай допълнителен стимул с горелка, ветроустойчива запалка, котлон или каквото се сетиш. Ако човката бързо губи топлина, няма да се калайдиса. редактиран от kookki на 25.02.12 00:15
	Отговор  За печат

Коментар