Творецът вътре в нас!
| Автор |
|
| oldcastleСъб, 23.01.10, 06:36 |
Сигурно някои ще кажат, че тази тема не е за тук, че това не е литературен форум и т.н., но да се замислим колко теми има дето не са за тук. Аз смятам, че това ще се получи весело и забавно, стига всеки да се включи с по нещо. Обяснявам за какво иде реч. Аз предлагам тук да слагаме пародии на стихове или части от известни разкази. Срещал съм ги много интересни и забавни. Ето аз ще започна първи, за да ви покажа нагледно за какво говоря. Извинявам се на почитателите на Вапцаров, но първо за това се сетих. Бях го чел някъде из нета и сега ще се опитам да го пресъздам по памет. Понякога ще идвам във клозета
като нечакан и неискан посетител.
Не ме оставяй ти със зор отвън на пътя -
вратата не залоствай!Ще влезна тихо, кротко ще приклекна,
ще вперя поглед в двете нули.
Когато се напъна и привърша,
ще го погледна и ще си отида.
| | | electric_ccСъб, 23.01.10, 08:11 |
Жив пример за падението на Човечеството! | | | anonymousСъб, 23.01.10, 09:20 | RE: Творецът вътре в нас!
” Жив пример за падението на Човечеството! „ Ха-ха айде стига сега. Аз пък смятам, че темата си е на място и малко ще развесели хората. Ако намеря нещо подобно ще го постна.  | | | heidy12Съб, 23.01.10, 13:09 |
На Хайдути от Хр. Ботев Не плачи, майко не тъжи, че станах ази гражданин,
гражданин, майко чиновник
и тебе клета оставих да ми гледаш, мале кокошки
и бели, вакли агнета.
Измина, мамо година,
изпращай, майко сланина,
изпращай чушки, домати
и за харчалък бутайте с тати.
И кажи ми какво да правя като взех жена гражданка,
с очи синьо - зелени, с алени устни червени,
с мини ми къса поличка и проклета душичка.
На мене ми, мале, додея
все по барове да ходиме,
парите да си харчиме,
парите, майко, всичките за тези скъпи гердани
и секси вносни колани.
Седмият месец изтече,
бебето се довлече
и то реве, скандира, всички точки обира.
Затова сме, мале, решили
гражданка да те направим,
да къпеш, да повиваш, бели пелени да переш
и на опашки да си почиваш.
А тате на село да бачка,
мискет и памид да мачка,
да яде репи, марули, да носи свински царвули,
за да ни купи 'Жигули'.
И тогава, мале, с колата
ще дойдем на село с жената.
Къща да продадеме,
апартамента да обзаведеме
и вас живи да погребеме.
На мене ми стига тая награда
да каже нявгя жената
'Умряха точно навреме, когато ни отгледаха децата'. 
На Аз съм българче на Ив. Вазов Ай ем българче Ай ем българче. Обичам
наште маунтинс зелени.
Българче да се наричам -
ит из фърстли джой фор мене. Ай ем българче. Фром Добрич.
Днес ай лив ин Саут Дакота.
Тук май мадър енд май чичо
правят мъни в бизнес готин. С ТИРА-а чичов отпътувах
на петнайсет, сиреч - фифтийн.
Бът ай ам българче оставам,
по душа, сърце енд боди. Невър няма да забравя
брадърс Кирил и Методи.
Май народ из вери древен! Май народ из вери твърд!
Ай ем българче. Форевър.
Чак до финиш ъф дъ уърлд. На Песен на Н.Й. Вапцаров В храсталака - враг стаен.
В храсталака - мрак и изстрел.
Той лежи във джип ранен
и през тъпа болка мисли.
Право стреля - ще умра,
във гърдите ме улучи.
Хеликоптерът сега
где ли перките си суче?
Банката - не ще изтрай
борсата ще ме прежали.
Ще прежали то се знай,
но другарите едва ли...
Службата ми бе добра -
под пагон изкарах свойта младост.
за пагона на честта
трудих се аз не нахалос.
Много дивеч повалих
в градове, села, чукари.
Дай вода, вода ми дай
падам, дръжте се, другари!
Обичай Ближния си! Според Библията, Боже,
обичам всеки ближен...
А според Кама Сутра може
обичайки, да ближем!? Политическа закана Късна вечер. Двамата в леглото.
В боксерките дреме мъжки член...
Женската пижама казва кротко:
-Кой не скача, знаеш, е червен! редактиран от heidy12 на 23.01.10 13:11 редактиран от heidy12 на 23.01.10 13:26 | | | кака.лараСъб, 23.01.10, 14:35 |
Блекън трейшън композейшън, блекън трейшън композейшън, Ленче-гръл, фром Бургас то София. Ай ем гоинг то София,
ай ем гоинг то София, Ленче-гръл,
бизнесо да налърним. Не налърних ай бизнесо,
не налърних ай бизнесо, Ленче-гръл,
най налърних ай лъвта. Ай, лъвта е шугър нещо,
ай, лъвта е шугър нещо, Ленче-гръл,
кой не лови той донноу.
| | | oldcastleСъб, 23.01.10, 15:20 | | | | anonymousСъб, 23.01.10, 15:44 |
Иван Вазов Опълченците на шипкаОДА ЗА ГРАДСКИЯ ТРАНСПОРТ О, СПИРКА!
О, ДВИЖЕНИЕ СЛАВНО,
О, МРАЧНО ДВИЖЕНИЕ.
ДНИ НА БОРБА С ЛАКТИ,
С ЮМРУЦИ, С КОЛЕНЬЕ.
ЕПОПЕЯ ТЪМНА, ПОЗНАТА И ВАМ,
В КОЯТО И АЗИ СЪМ УЧАСТВАЛ САМ.
О, СПИРКА!..
ТРИ ЧАСА ТЪЛПИ НЕДОВОЛНИ
КАК РЕЙСА ЩУРМУВАТ... КВАРТАЛИ ОКОЛНИ
УПЛАШЕНО ТРЪПНАТ НА БОЯ С РЕВЪТ.
ПРИСТЪПИ УЖАСНИ, НЕ ЗНАМ КОЙ СИ ПЪТ
ГЪСТИ ОРДИ ЛАЗЯТ В УТРИНТА МЪГЛИВА.
ТЕЛА ИЗТЕРЗАНИ ПОТТА ГИ ОБЛИВА.
ТЛАСЪК ПОДИР ТЛАСЪК, РОЯК СЛЕД РОЯК.
КОНТРОЛЬОР РАЗСЪРДЕН СПИРА РЕЙСА ПАК
И ВИКА: "ДОЛУ ОТ ВРАТИТЕ!".
И ОРДИТЕ СЛИЗАТ С ВИКОВЕ СЪРДИТИ
И АЛАРМА СТРАШНА ВЪЗДУХА РАЗПРА:
"КАК НЕ ВИ Е СРАМ БЕ?! АМАН, ДО КОГА?!"
И С НОВ ДЪЖД ОТ ДУМИ, КРЯСЪЦИ, ЗАКАНИ
ЗА ВРАТАТА ГЛЕДА ВСЯКОЙ ДА СЕ ХВАНЕ,
ИЗТЕРЗАНИ КОСТИ В РЕЙСА ДА НАМЕСТИ
И ЕДНА КОЛЕЖКА НАЗАД ДА ИЗМЕСТИ.
ВИКОВЕТЕ ЕКНАТ, СМАЗАНИ РЕВАТ,
МАСИТЕ НАЛИТАТ И ПАДАТ И МРАТ.
ИДАТ КАТО ТИГРИ, ПАДАТ КАТО КРУШИ,
И ПАК СЕ НАЛЕПВАТ ОТВЪН ПО СТО ДУШИ.
НЯМА ВЕЧ ОРЪЖИЕ, ИМА ХЕКАТОМБА.
ВСЕКИ ЧАДЪР МЕЧ Е, ВСЯКА ЧАНТА - БОМБА.
ВСЯКО НЕЩО - УДАР, ВСЯКА ДУША - ПЛАМ...
ЧАНТИ И ЧАДЪРИ ИЗЧЕЗНАХА ТАМ.
"ГРАБВАЙТЕ ТЕЛАТА" - НЯКОЙ СЕ ИЗКРЯСКА
И ЕДИН КОНДУКТОР ИЗЧЕЗНА ЗАВЧАЗКА.
КАТО ДЕМОН ЧЕРНИ НАД ЧЕРНИ РОЯК,
А ТЪЛПАТА РЕВНА И НАПЪНА ПАК.
РЕМАРКЕТО БЕШЕ ПРИЛИЧНО НА ПЕЩ,
ЗАДУШНО И ПЪЛНО СЪС ВЪЗДУХ ГОРЕЩ,
С МИРИЗМИ УЖАСНИ, С КОНДУКТОРСКИ ВИК: "
СГЪСТИ СЕ НАПРЕД", ОСТАВАТ БЕЗ КЛИК.
МАЙКИТЕ ПИЩЯХА УПЛАШЕНИ, БЛЕДИ,
ПРИТИСНАТИ ЗДРАВО ОТ ЕДРИ СЪСЕДИ,
БОРБАТА КИПЕШЕ ОТВЪТРЕ, ОТВЪН,
НА ВСИЧКИ В ОЧИТЕ БЛЕСТЕШЕ ОГЪН.
БОЛНАВИ И ЗДРАВИ ОТ РАЗЛИЧНИ РАСИ,
ВИКАХА, ПИЩЯХА, ДЕРЯХА ГЛАСА СИ,
ВЗИМАХА УЧАСТИЕ В ПОСЛЕДНИЯ БОЙ.
МАЙКАТА МЪЛВЕШЕ "ЧАДО, НЕ СЕ БОЙ,
РИТНИ ТОЯ ЧИЧКО В ТЛЪСТИЯ ТУМБАК"
И ДЕТЕТО РИТА, РИТА ЗДРАВО ПАК.
И СТАРАТА БАБА, ЩО ЕДВАМ СЕ ЛЮШКА
НЯКОГО В РЕБРАТА С БАСТУНА СИ МУШКА.
ПОПЪТ НЯКАК СТРАСТНО ДЕВОЙКАТА СТИСКА -
БОЖЕ, ПРОСТИ МУ, ТОЙ БЕЗ ДА ИСКА!
ШОФЬОРЪТ ЗАРАДВАН И ЦЯЛ ЗАСИЯЛ
ИЗБИРА КЪДЕ Е НАЙ-ГЪСТАТА КАЛ,
НА РЕЙСА ВНЕЗАПНО ТОЙ УДРЯ СПИРАЧКА -
ЗА СЕТЕН ПЪТ ВСИЧКО ДОБРЕ ДА ОМАЧКА... И ДНЕС ЙОЩ ЛЕГЕНДИ НАВРЕД СЕ РАЗПРАВЯТ
КАК ПАМЕТНИК БРОНЗОВ НА НАС ЩЕ ПОСТАВЯТ:
ВИСОКО ИЗДИГНАТ, ОСТАНАЛ ПО ПОТНИК,
НА БЕДЕН, ИЗСТРАДАЛ, ПЪТУВАЩ РАБОТНИК. редактиран от anonymous на 23.01.10 15:45 | | | anonymousСъб, 23.01.10, 15:49 |
Христо Смирненски - Червените ескадрониУченическите ескадрони В утрото на светла ера, с факела на нова вера
бягат бодри ученици с устрем горд и набег смел,
а над тях кат хищни птици, кат настръхнали орлици
виснат злобни даскалици, питат кой какво е чел. Дзвер изправя се, изцвили и отронил сетни сили,
грохне хъркащ на чина си затъпял и уморен.
В миг уплашен трепва Дзвера, чул за няква далавера
дето станала у Вера, днеска или онзи ден. И развели гънки гладки над дебелите тетрадки
като вихър отминават ученик след ученик.
И във мозъците наши плуват облачета каша
и на изпита ни страшен ужасяващият лик. Ето татък, във кафето текнаха запаси светло
и вълни от кървав пламък срещнаха се гръд със гръд;
сви се буря безпощадна, зазвънтя и водка хладна –
кратка схватка и наново учениците летят... Ах, пишете ученици! В устрема ви днес стотици
погледи са приковани със надежда за късмет.
Свил десницата корава, от задачите не ставай
стреснат, грохнал, и уплашен от последния звънец. Нека в ужас забатачени рухнат всичките задачи
под ръцете ви юначни, тъй - без вик, без звук, без стон –
и младежът да намери зад открехнатите двери
на Джипитата уверени бележки милион.
Тома Измирлиев ОБИКНОВЕНА ИСТОРИЯ
Безглаголно стихотворение Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък. Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък. Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък. Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък. Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък. Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък. Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък. Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък. | | | денис4оСъб, 23.01.10, 16:14 |
По Хаджи Димитър на Христо Ботев първи вариант Жив е той, жив е! Там на бустана,
потънал в слама, лежи и пъшка
юнак опънал една мадама,
юнак в младост и сила мъжка. втори вариант Жив е той, жив е! Там на дъската,
понънал в пот, стои и пъшка
ученик без знания в главата,
ученик със съдба тежка. | | | денис4оСъб, 23.01.10, 16:16 |
Ода на двигателиста (по дядо Вазов) Три дена младите двигателисти как въз двигателя се трудят.
Практиките наши трепетно повтарят, на боя реват.
Напъни ужасни! Дванайсетий път центровка се прави
и мозъци мислят, и ръце се трудят.
Искра след искра!
Георгиев сочи делкото пак и вика: „Търсете, грешката е тука!”
И млади монтьори тръгват с викове сърдити.
А от двигателя няма и помен.
Дружината отвърна с друг глас: „Слагай безоловен!”
И с нов дъжд отверки, ключове, делка монтьорите наши,
оплескани в масла, сменят и пресмятат, без сигнал, без ред,
всеки гледа само да бъде напред и ръце работни на удар да изложи, и един болт повече от другия да сложи...
Ключовете тракат, отверките звънтят, а наште момчета кат лъвове тичат по страшний редут, не сещат ни жега, ни жажда, ни студ. Щурмът е отчаян, двигателят – лют.
Три дена веч се бият, но помощ не иде, отникъде взорът надежда не види, и випуските предни на помощ не идат.
Но двигателят се дави, всичките нащрек са Последният напън вече е настал... Тогава Бойчев, наший генерал, ревна гороломно: „ Млади двигателисти, венчайте ПГМЕЕто с лаврови венци! На вашата сила Шишманов повери BMWто и своя Ваген дори!”
При тез думи силни екипът ни горд очаква геройски следващия Форд. О, геройски час!
Дружината намира гедория тогаз, камъните липсват, но волите траят, отверките се чупят, ръцете остаят, и сладката радост да чуят този глас ще усетят, щом запалят свещения ВАЗ.
Регулировка, центровка, накрая палеж, още миг и ше се чуе „Бръм-м-м!!!”
Изведнъж Жабова и Иванов пристигат с гръм!
И днес още в ПГМЕЕ, щом в ДВГто се буря захваща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща спомена за 12г, випуск 2007ма. Славата му дивна като някой ек, от випуск на випуск и от век на век... | |  Коментар
|
Отговор
За печат