Странен ГРАМОФОН
Автор |
|
tegoteСря, 14.07.10, 18:22 | | | anonymousСря, 14.07.10, 19:05 |
Уловката е, че ако искаш грамофона да свири качествено, той трябва да е последното нещо, за което да мислиш. Първо трябва да имаш много скъпа система, която да отговаря на изискванията на грамофона. Вече като тръгнеш да купуваш, трябва парите да са в куфарче, не в портмоне Та да обобщя - просто тези от 300 лева няма да ти вършат работа, ако искаш качествена система.. | | tegoteСря, 14.07.10, 19:33 |
Нямам система. Татко ми има, и едно време като живеех при него къщата я дънех като дискотека. Много обичах да шумя и навън да се чува. Което сега намирам без смисъл. Достатъчни са ми две колонки или слушалки за да се насладя на музиката. Само се чудя дали е наред всичко при търговецът за тези пари. Едит: за съжаление изгодната продажба на Sony е само за Щатите и Канада. :/ Можеще да си спестим двойно. редактиран от tegote на 14.07.10 19:39 | | boy4oСря, 14.07.10, 19:45 |
Когато става дума за грамофони, ограничаващият фактор е звуконосителят, т. е. "тавата". Очевидно няма такава тава, която да предлага качество, съизмеримо с това, поддържано от електронната част. Това, което би трябвало да е интересно в един грамофон са удобният интерфейс към външен усилвател/носител и добрата механика - в т. ч. звуковия датчик ("дозата"). Това са нещата, за които си заслужава да се дават пари. Ако се абстрахираме от непредсказуемите интерфейсни извращения (защо пък да не ти изкарва нотите на принтер с отделна разпечатка на текста?) не си представям как нормален битов потребител би дал повече от 200 за грамофон. Нека са 300 с някои дребни глезотийки като автоматик или цифрови филтри. Разбира се, професионалните DJ-ски въртележки са съвсем друга бира. | | tegoteСря, 14.07.10, 19:48 | редактиран от tegote на 14.07.10 19:50 | | plamilСря, 14.07.10, 19:51 |
Всъщност качествения грамофон има електроника ...... за механиката. Т.е. - за управление и стабилизация на оборотите, управление и позициониране на рамото и т.н. От звукоснемателя (главата която държи игличката) тръгва един кабел който излиза директно навън от грамофона. За предпочитане е дори кабела да излиза направо от грамофона (не на букси на гърба на грамофона, а достатъчно дълъг кабел да влезе във входа на следващото стъпало). И от следващото стъпало се въвеждат RIAA корекции, предусилване, филтриране и т.н. Така че сам си направи сметката - колко качествен е този грамофон, след като има аналого-цифров преобразовател вграден вътре в него. П.П. Докато пиша сте ме изпреварили. П.П.П. Бойчо, навремето плочите на Балкантон бяха със сносно качество, динамичния диапазон беше от порядъка на 90 - 95 dB, по-добре от аудио CD със неговите 88dB. Но да не забравяме и основния недостатък на "тавите" - прахта и надраскването. редактиран от plamil на 14.07.10 19:58 | | anonymousСря, 14.07.10, 20:22 |
@boy4o - Аз не говоря за DJ-ски. "домашни", ноо много висок клас. Говоря за пари от порядъка на 20 000 нагоре. Не мога да изровя снимките, за да видите за какво иде реч. Е, явно tegote е скромен човек ии ще му търсиме нещо като за него. @plamil - мен ме кефят повече с вградена RIAA, защото иначе това удължава и пътя на сигнала. Колкото и скъпа да е апаратурата, винаги има външен шум. | | boy4oСря, 14.07.10, 21:59 | RE: Странен ГРАМОФОН
” Говоря за пари от порядъка на 20 000 нагоре. „ За монголски тугрици ли става дума? | | tegoteСря, 14.07.10, 22:09 |
@boy4o, то това е като изкуството. Някои картини си ги оценяват на.... на.... 150 000 000 долара картината. А тя е някаква нацапана ТОЧНО ЗА ЕДИН ЧАС, най-много за един ден работа! Имам доказателство от вестник "Стандарт", където е публикувана, дано го намеря, ще го преснимам и пусна тук. | | boy4oСря, 14.07.10, 22:36 |
Предполагам, че се досещам за коя публикация става дума. Но с изкуството е по-различно - то е плод на умение и вдъхновение. Не на серийно производство. В този смисъл, напълно съм наясно, биха могли да съществуват мутанти които да хвърлят безумни пари, за да притежават оригинала. Генетично чистите хора напълно биха се задоволили с адекватно копие: в краят на краищата не боята, размазана по платното е важна, а опредметената в произведението естетика. Кант определя красотата като "целесъобразност без цел". Превръщането на красотата в стока й придава цел - изгодно вложение. Няма нищо общо нито с красотата, нито с естетиката. От друга страна няма как да не призная, че определени мутации на човешкия генотип биха могли да предизвикат естетическо изживяване в резултат на изгодно вложение. | | Коментар |