” Да.
Никога досега не съм имал случай,... „
Не споря, че ти не си имал такива случаи, но това нищо не означава. Аз съм имал такива случаи. Вярно че беше отдавна, но помня чувството на любопитство , с което ги наблюдавах. Аз например много често маркирам отделни части от торента, които искам да изтегля. По този начин като сийдър никога няма да притежавам 100% от торента. Друг човек може да избере да тегли само другата част от торента. И ето ти напълно възможен случай, когато двама сийдъри притежават по-малко от 100% от торента, но пълното му копие е налице и всеки който ни вижда и двамата, ще може да изтегли целия торент. Напълно възможна ситуация. (Не казвам, че случая е точно такъв, просто давам пример).
Не знам какво означава невидим IP адрес. Ако питаш за обясненията по-горе, имам предвид компютър (за кратко хост), който няма реален IP адрес, видим от интернет, чрез който може да бъде директно достъпен.
Например модемите(рутерите) на БТК - публичния IP адрес на модема е един , а отделните хостове, които се крият зад него може да са няколко, като всеки от тях има настроен локален IP адрес (клас С обикновено), и модема"рутира" между двете мрежи - вътрешната и глобалната. Когато някой се опита да се свърже с такъв хост по който се "крие" зад модема по IP, заявката му стига само до модема, понеже публичния IP адрес е на модема. Точно това налага и прословутото пренасочване на портове, за да може хоста да бъде "достъпван" от интернет. (ако някой знае по-подходяща българска дума да сподели. Сигурно "намиран" е по-добре?)
За да се осъществи връзката между двата хоста, поне единият от тях, трябва да може да бъде достигнат чрез IP адрес и порт. Има и други методи, с междинни видими сървъри, които прескачат тази бариера - VPN-и, програми за дистанционен контрол със собствен сървър и тем подобни, които обаче не са предмет на дискусията за торентите в момента.
Надявам се че неясните ми обяснения са били ясни