” — Дълго време хората не са могли да летят просто защото са смятали, че това е невъзможно, и иска ли питане, не са си направили труда да усвоят и първия фасулски принцип на аеродинамиката. Ще ми се да вярвам, че някъде съществува друг принцип: не ни трябват самолети, за да летим, да минаваме през стените или да отидем на други планети. Можем да се научим да го правим и без машини. Стига да го поискаме.
Върху лицето му се мярна нещо като усмивка; после той ми кимна сериозно.
— И смяташ, че ще научит, каквото искаш да научиш, като правиш над ливадите курсове срещу три долара единия?
— Стойност има само онова познание, което съм натрупал сам, докато съм правил нещата, които съм искал да правя. Няма на Земята човек, които да ме научи на повече, отколкото искам да знам, отколкото са ме научили моят самолет и небето, но ако има такъв човек, било той мъж или жена, начаса ще тръгна да то търся.
Той впери в мен тъмните си очи.
— Ето, искаш да научиш това, не смяташ ли, че си направляван? — Да, направляван съм. А кой от нас не е? Винаги ми се е струвало, че някой ме наблюдава.
— И смяташ, че той ще те отведе при Учител, който да ти помогне?
— Да, ако по една случайност този Учител не съм аз.
— Може би тези неща стават тъкмо така — рече ми той. „