Да се посмеем,без снимки:))))

Автор	Съобщение
electric_cc Пет, 29.04.11, 14:23	Един мъж чака пред очния лекар и полека лека, след всеки пациент се придвижва към вратата. Дошъл му реда и влиза. През това време лекарят попълва разни формуляри. Като вдигнал глава гледа, пациентът смъкнал панталона. Какво правиш, аз съм очен лекар, казал лекарят. Ела тук и ще разбереш. Навел се човекът, гледай отзад, казал. Човекът не се е мил със седмици и на задника се образували топчета. Докторе, тия шикалки виждаш ли ги. Да, какъв е проблемът. Ами като ги дърпам, много ми се наливат очите.
	Отговор  За печат
angelicstar Нед, 03.07.11, 12:49	...пак блондита... Приказват си 2 блондита. Едната разправя: - Вече ми е ясно за какво са полезни дългите поли. От както тръгнах на работа с макси шефът вече ми диктува мини-писма. Мъж казва на жена си: - Какво пак се мръщиш. Имаш цели 2 чифта обувки към тая рокля. - Не-е. Имам само 1 рокля към тия обувки. Блонди подарява на мъжа си вратовръзка. - Харесва ли ти, миличко? Според тебе какво ще пасва на такъв десен? Човекът оглежда хубаво връзката и казва: - Ами дъ-ъ-ълга брада. - Миличко, вече няма какво да облека! Трябва ми нова рокля. - Как да нямаш? Дрешникът е пълен с рокли. - Ама тях вече всичките ми приятелки са ги виждали-и... - Ами трябват ти нови приятелки. Мъж на блонди се оплаква на психиатъра: - ... първо ме пита нещо, после сама си отговаря, накрая половин час ми обяснява защо съм отговорил грешно... - Написа ли си домашните? - Не ни дадоха нищо за домашно. - Кофти, ще трябва аз да измия чиниите.
	Отговор  За печат
oldcastle Чет, 22.09.11, 06:04	RE: Да се посмеем,без снимки:)))) Цитат на anonymous от Сряда, 02.06.2010 22:04 ” Стига си писал на руски ве,комунизма умря. „ Искам само да поясня, че руският език и руският народ нямат нищо общо с комунизма, поне не и в смисъла, който влагат почти всички, когато чуят "руски". Нима руският народ не си е патил също от този строй? Комунизмът се управляваше и поддържаше от управляващите, а народът го духаше, както ние така и руснаците, и румънците, и поляци... В интерес на истината аз нямах кой знае какво отношение към руснаците, но откакто съм тук мога да кажа, че в трудни ситуации много повече са ми помагали руснаци, отколкото българи. Българите гледат да те дърпат назад, на принципа: "Не аз да съм добре, а Вуте да е зле". Започнах да си припомням и руския, да общувам на него, наред със задължителните френски и английски. Както каза Недялко по-назад - няма нищо лошо да се знае един език повече, да се тренира мозъка. Та така... комунизмът е едно, а народът - друго. Трябва да се уважаваме и да си помагаме. Съединението прави силата, другото е "разделяй и владей".
	Отговор  За печат
dreamskill Пет, 07.10.11, 21:11	Обичаш ли туршия? - Не, не мога да я ям. - Защо? - Главата ми не влиза в буркана. А и да влезе, ми люти на очите.
	Отговор  За печат
kookki Съб, 08.10.11, 00:07	как се нарича изкуството да общуваш с перникчанин - бойно изкуство.
	Отговор  За печат
kookki Съб, 08.10.11, 00:10	Перникчани искали да се произвеждат едноместни автомобили, за да могат да си вадят лактите и на двете ръце през прозорците.
	Отговор  За печат
stiliyangr Нед, 09.10.11, 17:58	Програмист казва на колега: Представи си, че имаш 1000 долара...не - да ги закръглим на 1024... ---- Предпочитания на мъжете и на жените относно мобилните телефони: Женщины отдaют предпочтение рaсклaдывaющимся мобильникaм, поскольку им больше нрaвится то, что может увеличивaться в рaзмерaх. Мужчины предпочитaют мобильники с простым корпусом, поскольку привыкли не очень доверять тому, что может неожидaнно увеличиться.
	Отговор  За печат
joniewalker Нед, 09.10.11, 18:47	Спира Туарег в центъра на Перник.. Перничани се събират около колата.. Оглеждат я, шушукат си, изведнъж някой се провиква: "Ебати големият Голф" -------- Влиза един перничанин в спортен магазин в Перник. Продавачката пита: - Какво ще обичате господине ? Перничанинът: - Ами търся си анцунг. Продавачката: - Какъв да бъде, за всеки ден или за сватба ? --------- - О! = – Добър ден. - Аре! = – Довиждане. - Опа! = – Извинете, че ви настъпих. - Охоо! = – Много си красива без дрехи! - А? = – Би ли повторил, че не те разбрах… - Ааа. = – Ясно разбрах те. - Къде си бе копеле?/Къде ходиш бе, да те е*а? = – Здравей приятелю, как си? - Мотам се насам натам…/Нагоре, надолу… = – Добре съм, благодаря че попита. - Аре бе пумияр/Аре ма овцо! = – Хайде де, докога ще те чакам… - Я деба/Е*а си мамата/Я глей! = – Много интересно. - Чуеш ли бе пендел? = – Слушай ме внимателно! - Глух ли си бе копеле? = – Нали ти казах да ме слушаш. - Духай бе педал! = – Остави ме намира/Гледай си работата! - Ти си е*ати путката, сериозно говора. = – Много си хубава(за жена) – На теб не може да се разчита.(за мъж) - Ей копеленце недоклатено! = – Внимавай, ще те бия! - Немам кинти… = – Няма да излизам днес. - Е*ало си майката, ей! = – Положението е мого лошо. - Алоо кво правиш ма к*рво заспала? = – Кой ти е дал книжка? - Джам = Амфетамини - Аре на кафе. = – Хайде да ходим в кръчмата. - Аре в градинката. = – Хайде да ходим да се напием на открито. - Изчезвай бе боклук! = – Няма ли да си ходиш? - Айдее! = – Сега вече я фтасахме. - Браво бе копеле!/Виде ли го тоа?/Абе ей дебил смотан! = – Много си зле, видя ли какво направи? - Е*ати тъпото копеле! = – Много си глупав! - Курвии ставайте баща ви е пиян! = – Ох, как се напих… - Е*ати мутанта! = – Този е много висок. - Е са, да изгърмим една липа и идвам! = – Изпушвам си тревата, и ще дойда. --------- Попитали радио Ереван: - Вярно ли е, че българският президент Георги Първанов е предложен за Нобелова награда? - Вярно е – отговорили от радиото. - А в коя област? - В Пернишка. ----------- По телефона: - Ало, Петров? - Да. - Обаждаме се от Перник? - Какво, заплашвате ли ме! --------- Пернишка народна игра: Участниците изпиват по едно шише ракия всеки после един излиза от стаята, а останалите трябва да познаят: КОЙ? --------- Шестметров сом, уловен от пиян перничанин, накарал рибаря да му изпълни три желания. ------ В Перник Интернета е толкова бавен, че като гледат клип на Тити Папазов, всичко му разбира...
	Отговор  За печат
oldcastle Пет, 14.10.11, 05:30	.::Задача за Програмисти. А така също и решенията::. Лъв броди из пустинята. Едно време имаше задача за физици да се приложи метод за хващане на лъва и поставянето му в клетка. Ето как се решава тази задача в епохата на информационните технологии: Програмист на Паскал: Преглежда цялата пустиня в цикъл по X и Y. Когато открие лъва, строи около него клетка. Напреднал програмист на Паскал: Сортира пустинята по възходящ ред, след което търси лъвът по двоичен метод и строи около него клетка. Ако в процеса на строежа лъвът си отиде зарязва работата с вик: "Range Check Error". Програмист на Си: Търси в пустинята камък и го слага в клетка. Присвоява на камъкът стойност "лъв". Напреднал програмист на Си: Присвоява на пустинята стойност "клетка". Програмист на Си++: Създава клас клетка по такъв начин, че лъвът да е негова съставна част. При инициализиране на клетката, лъвът автоматически се генерира вътре. Програмист на Ада: Заявява, че лъвът и клетката са обекти от различен тип, така че няма какво да го занимавате с некоректни задачи. Програмист на Делфи: Пише по всички конференции: "Народе, от къде да взема компонент, който да търси в пустинята лъв и да го пъха в клетка?" Хардуерист: Купува от зоопарка лъвица, прави и операция за смяна на пола и дълго се опитва да я напъха в клетка за канарчета. Екшън-геймър: Въоръжава се със супершотгън, плазмагън, рейлгън, нейлгън, шест-стволна картечница и бензинова резачка. Прокарва пустинята, разбивайка всичко по пътя. Търси сред убитите лъв и се опитва да намери в корема му жълт ключ. Ако го намери - отваря клетката и чака награда. Куест- геймър: Търси из цялата пустиня лъв и го слага в джоба. След това търси из цялата пустиня клетка, като по пътя се опитва да напъха лъва в чайник, телевизор, кофа с боя и други попаднали му съдове. Геймер-стратег: Вдига навсякъде в пустинята данъците, за да изкара пари за строителството на клетки и ловни юнити. Към края на строителството всички лъвове измират от глад. Интернет потребител: Отива в любимата търсачка и пише в полето за търсене "пустиня". След това в намереното търси "лъв в клетка". Ако не намери, казва, че задачата е нерешима. Уебмастер: Отива в любимата търсачка и пише в полето за търсене "пустиня + лъв". Създава клетка.html и вкарва в нея връзка към намереното. Спамер: Разпраща по цялата пустиня множество клетки, и на всяка има бележка "Ако Вие сте ЛЪВ, моля, влезте в клетката и се заключете отвътре! Благадаря Ви!" Троянец: Прави същото като спамера, но вместо бележка отвън слага вътре в клетката картинка на гола лъвица. Администратор: Изкопава около клетката ров, запълва го с концентрирана киселина, Слага по брега мини и противотанкови заграждения, всичко това омотава с бодлива тел. Пуска по телта високо напрежение от трикратно резервиран генератор. Слага на клетката 10 кодови брави и 12 катинара. Влиза вътре, заключва всичко, пуска тока гълта ключовете, забравя кодовете и казва, че сега никакви лъвове не го плашат. Хакер: Неутрализира киселината с основа, заземява и прегризва бодливата тел, минава под загражденията, прескача с кокили мините, разбива всички ключалки и влиза в клетката. Не намира вътре лъв, псува стрaшно, рита администратора по задника и си отива обратно в пустинята.
	Отговор  За печат
anonymous Пет, 14.10.11, 13:32	МАТЕМАТИЧЕСКИ ВИЦ Това се случило в началото на прехода към демокрация. Един полицай трябвало да отиде в командировка за 7 дена. Преди да тръгне от касата му дали 28 лева за дневни разходи и му казали да си ги раздели поравно за всеки ден. Отишъл си полицаят в къщи, седнал на дивана и се замислил дълбоко – по колко лева на ден ще му се паднат. Отдавна бил завършил 8-ми клас и бил забравил как се смята. Написал на един лист                                              28:7= и се почесал по умното си място отзад на плешивото си теме. Жена му донесла традиционната салатка и ракийка и направо се шашнала като го видяла с лист и молив. - Какво правиш бе Пешо? - Не виждаш ли? Смятам! - Че ти кога за последно си смятал?- усъмнила се жената - Гледай си прането там и не ми пречи?- изръмжал Пешо и се навел над белия лист решително.Почнал да си припомня на глас материала от 2-ри клас:                                          28:7=1 - Седем във осем се съдържа един път.- Написал единица - Едно по седем – седем – написал седмицата под осмицата:                                    28:7=1                                      7 От неимоверното интелектуално усилие устата му пресъхнала и той гаврътнал една чашка домашна безакцизна /все още по времето на тази случка/ ракийка.Набучил на леко ръждясалата си вилица увехнало доматче, внесено безмитно от никомунеизвестна африканска държавица и продължил математическите си занимания. - Двайсет и осем без седем е двайсет и едно!- направил анализ той и написал:                                            28:7=1                                            - 7                                             21 Тук Пешо пак се почесал на умното си място и нещо му просветнало: - Седем в двайсет и едно се съдържа три пъти!-зарадвал се Пешо Веднага, докато не е забравил сензационното си откритие той написал тройката                                             28:7=13                                             - 7                                              21 От тук нататък работата потръгнала неочаквано добре за Пешо.Светкавично той направил проверката: - Три по седем – двайсет и едно! Значи се дели без остатък!                                               28:7=13                                         - 7                                      - 21                                         21                                           0 От страхотното усилие устата му пак пресъхнала и той надигнал чашката, която обаче била вече празна. В изблик на справедлив гняв Пешо креснал на жена си, която светкавично дотърчала с бутилка /безакцизна, както вече споменахме/ ра- кийка. След като отпил юнашка глътка направо от бутилката, щото нямал търпение да си налее, той тържествено обявил на уплашената си женица:                     -Справих се, неверна жено! Получи се по 13 лева на ден! Тук, вече поуспокоен, Пешо си налял пълна чашка /знае се каква/ ракийка и на леко корозиралата си виличка набол известния вече по вид и произход червен зеленчук. - Абе, Пешо, нещо множко ми се виждат!- плахо възразила невзрачната му женица. - Множко ти са брембълите в главата!- изръмжал й Пешо. Той знаел, че се произнася “бръмбари”, но решил да внесе елемент на екзотика в ситуацията, пък и една люспа от безмитния червен зеленчук му била залепнала на предните зъби, та допълнително му разваляла дикцията.Все пак семето на съмнението вече било посято в душата на Пешо и като се вгледал в листа с математическите си упражнения той пак се почесал по умното си място отзад на плешивото си теме. Този път обаче никакво вдъхновение не го споходило и той се надигнал тежко от изтърканото диванче. - Къде, бре Пешо, ти си пил, да не подкараш Москвича?- загрижено промълвила невзрачната му женица. - Не бой се, ма!- примляснал Пешо, станал от дивана и изплюл люспата от африканския безмитен зеленчук, която се лепнала на оплютото от мухите огледало в антрето. - Отивам на долния етаж при Иван- старшината. Той е учил повече от мен – изкарал е две години в някакъв техникум и заедно ще направим поверка на сметките. След това Пешо със замах отворил входната врата и за да покаже авторитета си в къщи, сритал беззлобно домашната котка, която се отърквала в краката му. После с крак затръшнал вратата, като при това фамилната табелка се килнала на една страна. Позвънил на вратата на Иван, уригвайки се предвидливо преди това. - О, здрасти, Пешо! Влизай да пием по едно!- зарадвал му се Иван - Първо работата после удоволствията – мъдро се произнесъл Пешо.-Имам един малък проблем, трябва да проверим едни сметки! - Нямаш проблем! Ще ти видя сметката!- ухилил се лекомислено Иван на плоската си шега без да знае какво го чака. Пешо извадил омачкания си лист с математическите си упражнения и накратко го запознал със съмнителните си изводи.Иван замислено се почесъл по традиционното умно място и при него това дало незабавен резултат: - Виждам, Пешо, че си се справил добре с делението. Да ти кажа право и на мен ми се виждат много по 13 лв. на ден, но сега ще направим една допълнителна проверка. Доволни от доброто развитие на нещата двамата полицаи си налели /знае се каква/ ракийка , а Иван изненадал Пешо с мезе от домашно печени в чушкопек червени чушки, затворени в буркан тип “Омния”. След като се подкрепили двамата колеги се навели над математическия лист. - Сега ще умножим 13 по 7 и ще видим какво ще се получи!-успокоил го Иван и креснал на жена си: - Пено, ма, донеси ми химикалката, дето си я купих миналата година от Пловдивския панаир! На вратата на хола се появила едрогърдестата Пена и избоботила с глас като на Дарт Вейдър: - Абре, Иване, нали знаеш, че синът ти още не се е върнал от училище! Химикалката е в него! Иван ядосано махнал с ръка и отворил чекмеджето без дръжка на олющения кухненски шкаф, където Пена държала копчета, игли и всякакви малки непотребни за страничния наблюдател нещица. След като поровил малко из културните пластове на древното чекмедже, Иван тържествуващо измъкнал странно допотопно писало, което се оказало химически молив произведен от гордостта на Българската социндустрия през миналия век. Иван авторитетно наплюнчил химическото моливче, както бил виждал по архивните соцфилми от времето на колективизацията на селското стопанство и се съсредоточил над математическия лист. Той написал                                                   13                                                 х 7 и дълбоко се замислил. Двамата математици едновременно се почесали по съответните си умни места и това дало очаквания резултат: - Седем по три е двайсет и едно!- ликуващо съобщил Иван и написал:                                                    13                                                   х 7                                                     21 След което побързал да продължи напред докато не го е напуснало математическото вдъхновение - Седем по едно е седем- още по-ликуващо креснал Иван и написал седмица под предишния резултат:                                                     13                                                    х 7                                                      21                                                        7 - А двайсет и едно и седем прави двайсет и осем!- дописал Иван                                                      13                                                   х 7                                                   + 21                                                        7                                                      28 - Значи сметката е вярна! Падат се по 28 лв. на ден!- с облекчение заключил Иван и отпил заслужена глътка от същата /.................../ ракийка. - Браво, бе Иване! Как го направи тоя номер?- удивил се Пешо - Нали съм ти казвал, че нашето образование е голяма работа! Аз навремето без малко да стана счетоводител ама предпочетох да стана милиционер щото повече плащат!- отвърнал Иван В този момент на вратата на хола едрогърдестата половинка на Иван – Пена изгряла като ясна месечинка при пълнолуние и прогъгнала с гласа на Дарт Вейдър: - Абе и двамата на вас чавка ви е изпила акъла! Не може да ви дадат толкова много пари на едни прости полицаи! Пешо се надигнал, готов да защити накърнената си професионална чест, но осъзнал навреме, че това не му е плахата женица. На помощ му се притекъл Иван, който захвърлил писалото-гордост на химическата социндустрия и дръпнал Пешо за ръкава: - Не я слушай ти мойта Пена! Тя се държи винаги като опозицията в парламента! Вечно приказва обратното за да ме дразни! Двамата колеги-полицаи успокоени седнали и повторили ритуала с питиетата и мезетата. Обаче семето на съмнението поникнало и в душата на Иван. След като пресушили поредната чашка Иван се почесал по традиционното умно място, но вдъхновението го било напуснало като отминал последен среднощен автобус. След това той дръпнал Пешо и му прошепнал на ухото, за да не го чуе едрогърдестия Дарт Вейдър: - Дай да слезем на долния етаж при Началника. Все пак той е лейтенант, учил е повече от нас и може да измисли нещо. Двамата колеги излезли, като на изхода Пешо понечил по навик да срита котката, забравяйки че не си е в къщи. В краката му обаче се мотаело кучето на Иван, порода ротвайлер и Пешо овреме се опомнил. Вместо това той се задоволил само да затръшне входната врата. Табелката на Иван отдавна била изгризана от ротвайлера и нищо не паднало от това му действие.Позвънили на вратата на Началника, като преди това Пешо предвидливо се уригнал, а Иван предвидливо и профилактично пръднал. Вратата отворила перхидролова блондинка на неопределена вечна възраст. Лицето й било покрито с дебел слой сиво-бяло вещество като кофраж на жилищна кооперация на актуален строителен фараон. Двамата полицаи сепнато отстъпили назад, Пешо даже си плюл профилактично в пазвата от страх. Перхидроленото създание ги успокоило: - Аз съм, бе, комшии! Само съм си сложила подмладяваща маска, та трябва да я търпя два часа! - Тука ли е Началника?- окопитил се по-бързо Иван - О, началник е само в службата, в къщи аз съм му началник! Ама сега дреме на дивана и му викам Хипо! - Защо, бе Ленче, нали се казва Евлоги?- наивно се включил Пешо - Защото като задреме и хърка като хипопотам – троснала се Ленчето-Ама вие влезте. Аз ей сегичка ще го сръшкам! Вие по какъв въпрос го търсите? - По математически!- изтърсил бързо Пешо. Ленчето избухнала в кръшен непринуден смях при което част от кофража от лицето й с трясък паднал на пода. Домашният папагал на Евлоги изпляскал с проскубаните си криле и изкрещял: - Матема...мате...матика...мама ти тика! - Не му обръщайте внимание! Папагалът ни е вече стар и заеква-осведомила ги Ленчето.Освен това тази дума му е съвсем непозната и не може да се справи. Ама и вие! – моят Евлоги не съм го виждала да се занимава с математика от времето когато го излъгаха в кварталния магазинен гараж с три стотинки и той взе учебника на детето да проверява сметката. В този момент Евлоги се надигнал тежко от дивана като нокаутиран боксьор и като видял двамата си подчинени на вратата възкликнал: - О, комшии, влизайте, влизайте! Пепи донеси три чашки и всичко останало за случая! - Абе, Евлоги, ти още не си се събудил!- непредпазливо се обадил Пешо-нали жена ти се казва Елена, що й викаш Пепи? - Абе, галено- от Пепелянка! Щот все гледа да ме ухапе!- махнал с ръка Евлоги и се прозял сладко, при което лъснали няколко едри тенекиени коронки, приличащи на съчми от лагери, производство на Вазовските машиностроителни заводи от близкото минало /съкратено ВМЗ/.След това напълнил чашките с жълтеникава течност с неизяснен произход и викнал:- Наздраве! - Иван и Пешо помирисали жълтеникавата течност, а Евлоги като прочел съмнение в очите им пояснил: - Това е уиски! Няма да простеем с ракия! Пепи, донеси фъстъците! Иван вдигнал предупредително ръка: - Уиски, марка “Цар Киро” ще се напъна да пия, но фъстъци не! Абе вие не гледате ли телевизия- показаха как внесли отровни фъстъци от Гамбия! - Не бой се бе, Иване, тия фъстъци ми ги прати шурея от Петрич! Каза ми, че били от неговото ранчо в планината и те му били нещо като “ширпотреба” щото ги отглеждал между някаква “трева”, не знам каква точно. Но гарантирам, че фъстъците са със законен произход! Успокоени двамата надигнали чашките и пристъпили към същината на въпроса: - Дошли сме да ни направиш една проверка на наште сметки- делово го осведомил Иван и показал познатия ни омачкания лист, като накратко обяснил историята. Евлоги се съсредоточил върху творенията на двамата кандидат-математици и след дълъг размисъл казал едно мъдро: - Хъ-ъ-ъ-м! След това взел фирмена химикалка с надпис “IV-то РПУ” и обяснил: - Виждам, че и двамата сте се потрудили и мисля, че сте се справили добре! Ще го имам пред вид при атестацията ви следващата година! На мен не ми остава нищо друго освен да направя последната, най-проста проверка! Ще съберем седем пъти 13 и ще видим какво ще се получи. След което написал вертикално седем пъти числото тринадесет:                                                         13                                                         13                                                         13                                                         13                                                         13                                                         13                                                         13                                                      ------                                                         28 После започнал да събира тройките отдолу нагоре 3+3+3+3+3+3+3 - прави 21- обявил той след това продължил да събира единиците отгоре надолу 21+1+1+1+1+1+1+1 - и това прави точно 28! – тържествуващо обявил Евлоги – Верно, малко множко ми се виждат, но при три проверки – няма място за никакво съмнение! Падат се по 13 лв. на ден! - Наздраве!
	Отговор  За печат

Коментар