Наистина пейзажът става по-зелен. Предполагам, че с приближаването към Урал климатът става по-влажен. Същевременно, забелязвам че иглолистните дървета се виждат все по-често, но не отиваме на север; може би неусетно сме се изкачили на по-голяма надморска височина.
Малко след някаква малка гара, Воегурт, минахме границата между Удмуртия и Пермска област. Даже успях да снимам граничния знак.
Формално погледнато влязохме в Приуралието. Засега, обаче не забелязвам някакви особени промени в пейзажа. Естествено, не е задължително промените да настъпят отведнъж. Повече промени виждам по гарите. Сградите вече не са такива стандартни едропанелни сандъци както досега. Издигат се, все още, водонапорни кули от времето на парните локомотиви. Снимах една такава на гара Бородулино - мисля, че е интересна като архитектура.
Точно до нея се вижда основата на кулата на някакъв мобилен оператор, среща на миналото и настоящето, един вид.