Нищо загадъчно няма в статуите на Великденския остров. И точно фотографията, на която е посветена тази тема, е подпомогнала учените да изяснят цялата история.
Преди около 30 години замбийският професор по хроматомеханика Яосилен Яосмел Обърна внимание на ясно видимите върху фотосите на каменните колоси уши. Според него формата и големината на ушите на статуите показват, че това не са човешки същества. Това негово откритие, образно казано, отпушва цял поток от нови открития, довел скоро до разкриването на цялата загадка и до реконструкцията на един от най-величествените епизоди от Праисторията.
Забележително е и това, че един от крайъгълните камъни на тази научна сага също произтича от фотографски факт. Космическите снимки направени от "Вояджър-7" показват съществуването на нещо като огромни кули, високи над 1000 км на повърхността на Сатурн. Първоначално се смятало, че тяхното образуване е резултат от гравитационното въздействие на спътника Еоломея, който орбитира в междината Корлеоне на пръстените на Сатурн. Но внимателният анализ на фотографския материал доказва, че въпросните кули съществуват само виртуално.
И така кълбото започва да се разплита... Оказва се, че в основата на всичко стои титаничен хроноклазъм!
Както е добре известно, Великденският остров (Рапа Нуи) е последният остатък от праконтинента Гондвана, или - както е бил наричан в онези древни времена - Средната земя. Непосредствено по времето на появата на каменните фигури по целия праконтинет е бушувала ожесточена война. Войските на Мрака под командването на джуджето Гламли и направлявани от злата воля на Тъмния Отмъстител изтикали обединените сили на елфите до самото подножие на вулкана Рупа Лирупа. Елфите успели да укрепят позицията си и даже прокопали дълъг стотици километри ров, по който пуснали огнените води на Реката на Справедливостта. Този ров успял окончателно да спре напредването на хирдовете на джуджетата и оркската конница. Останките от този ров все още личат достатъчно ясно на спътниковите снимки, разделяйки Великденския остров на две части - Рапа Нуи и Рапа Ити (Голяма и Малка Рапа).
При настъпилото равновесие Тъмният Отмъстител прибягнал до на-черното си изкуство, виртуалната хиромантия. Фотографски документи, които могат да се видят от всеки във виртуалната галерия BottomBook.com разказват остатъка от историята. Паднала защитна стена на сървър (от 5-ия етаж, заедно със сървъра) става причина за разкъсване на хиромантичния канал. Така хиро частта на заклинанието останала в края на 21-ви век, докато мантичната част била блокирана на място (или трябва да се каже "на време"?). Образуваният темпорален потенциал се освобил под формата на мощна енергийна вълна, която на Сатурн породила устойчиви вихри-смерчове (това са те, загадъчните кули!), изровила марсианските канали, а на Земята разрушила Гондвана; оцелял само омагьосаният от светлия елф Реланиум участък в подножието на вулкана Рупа Лирупа, т. е. днешният Великденски остров. Джуджетата и орките били унищожени без остатък.
Титаничният хроноклазъм обаче дал и вторични ефекти. Темпоралният откат запратил Тъмния Отмъстител към годините от края на 20-ти век. Там (или правилно е да се каже "тогава"?) неговите магически способности се видоизменили - по-възрастните още помним легендарния хакер Dark Avenger и едноименния вирус. А също и вируса "Stoned". Затихващите хронокластични вибрации фиксирали инфоматрицата на Отмъстителя във виртуалната реалност Дийптаун, от нея произтичат легендите за Тъмния Дайвер. По същия механизъм инфоматрицата на вируса "Stoned" пропаднала назад в праисторията и поразила оцелелите елфи. Заради задръстването на онази епоха от мантията на проваленото заклинание действието на "Stoned" се проявило буквално - елфите се превърнали в каменни истукани.
Ето как фотографията допринася за разкриване на научните загадки. Нали всичко започва с наблюдението, че статуите на остров Пасха имат издължени като на елфи уши!
Ред.: Я, докато съм писал Роки се обадила. Това ме подсеща за някои дребни допълнения.
Вторичните хиромантични еманации, разпръснати по виртуалната темпоралност са създали някои интересни ефекти. Така част от мантичната ("манти-ко" на елфически език) компонента породила демоничните животни "мантикори", за които знаем от древногръцките предания.
А една трошица от позитивната хирична съставка - на елфически "хиро-ко" - усукала наша Роки насам. 
Отговор
За печат
Коментар