Чудесни фотографии
bigiadri! Отново успя да ме изненадаш много приятно, както често правиш с интересните си теми! Мога доста да коментирам фотографиите. Много интересна е теорията на формите, запълването на кадъра и концепцията, както и избора на белия баланс в тези фотографии! Определено всички носят заряд, който те кара да помислиш. Благодаря за удоволствието!
Аз, като един традиционалист любител пак ще постна мои фотоси, които може би ще наклонят отново равнината на интересната тема.
Ще си позволя да направя лека лирична икебана със стих от невероятната малка кибритопродавачка Петя Дубарова (Бог да прости детската и душа!):
-~=[ ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ ]=~-
В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.
Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.
И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."
Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.
Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.
--
ПС: bigiadri, може би кадрите ще ти донесат още по-голяма наслада ако ти кажа, че са правени със стария ми руски обектив Хелиос, който напоследък не слиза от цифровото ми тяло. Нищо съвременно не би могло да замени рисунъка на тези 30-годишни обективи! Те си имат собствен живот в кадрите.
я! Ето това е Джош Сьмьрс:
Отговор
За печат
:
1.jpg
Коментар