Попаднах на един текст, който ме накара да се захиля. Може да ви хареса и на вас 
Петнадесет месеца и половина - мъките на фотографа.
# Януари. Заснех си котето с моята сапунерка . Ужас. Ще трябва да си купя DSLR. Знаещи хора ме посъветваха за Nikon D300. Сега ще къртя.
# Февруари. Разбрах , че китовата оптика категорично не ми допада. Няма покъртителна рязкост , нито добро замазване на фона , а и бокето нещо е много измъчено. Пак снимах котето, мустачките не са детайлни , пълна мазня по краищата.
# Март. Купих Nikkor 17-55/2.8 Остър като бръснач. Снимах котето , вижда се всеки косъм от мустака . Те сега вече ще къртя.
# Април. На кропка снимат само любителите . Купих фулфрейм Nikon D700 - снимам вече котето на ISO 25600 при пълна тънина. Canon да го духа . 17-55 го смених с 24-70.
# Май. Май не ми достига вариото. Котето се е качило върху гардероба и от дивана ми се вижда малко . Купих 14-24/2.8 и 70-200/2.8 VR. Спокойно снимам вече и котките на съседите. Мисля че съм на прав път
# Юни. Разбрах защо истинските фотографи снимат с твърди обективи. Купих 85/1.4 . Пак снимах котето - мустачките са резки и на фокус, останалото приятно се размазва. Най-сетне започнах да разбирам.
# Юли. Прочетох във фотофорума, че съвременната оптика не е като старата - няма добър рисунък. Затова купих два стари твърдака само с ръчен фокус 50/1.2 и 85/2.0 . Опитвам се да хвана котето на фокус - не ми дава проклетника.
# Август. Във фотофорума ме освиркаха заради снимката с котето - хоризонта бил крив. Купих си статив Manfrotto от карбонови нишки и с нивелир. Отново започвам да къртя.
# Септември. Каквото и да ми говорите на цифровите камери не им достига динамика. Купих си професионална Nikon F6. Кефя се на благородната зърнистост на лентата. Само нещо козинката на котето при сканиране не ми се получава и ме дразни.
# Октомври. Във фотолабораторията ми съсипаха лентата с най-новите ми фотографии на котето. Купих си увеличител Durst, сега си промивам и фиксирам снимките сам. Котето започна да му харесва червената светлина в килера , където промивам лентата.
# Ноември. Мъдростта върви ръка за ръка с опита. Продадох цялата си никонска вехтория на някакъв дилетант и си купих Leica M7. Най-сетне имам рисунък. Само нещо котето пак взе да ми излиза накриво.
# Декември. Какъв глупак съм бил . Продадох лайката и купих Hasselblad 3D (първо мислех да взема Mamiya , но реших да не правя компромиси). Не ми достигнаха пари - опитах се да продам няколко снимки на котето във фотосток агенция , но там явно не разбират нищо от фотография и не ги взеха. Затова си продадох колата. Все пак цифровото си е цифрово.
# Януари.Hasselblad-а се оказа прекалено тежък , падна върху котето и го премаза.Сега то куца и ходи на три лапички , обаче е адски удобно за снимане. A и в снимките се появи драматизъм.
# Февруари. Най-сетне. Изхвърлих тежкият Хассел и вече снимам котето на Holga-pinhole . Получих поощрителни мнения във фотофорума - раздел Автопортрет
# Март. Ура!!! Само ми е жал за котенцето . Днес донесох TOHO SHIMO FC-45 4x5", показах го на котето , а то жално мяукайки докуцука до прозореца и скочи от 16 етаж. Слязох долу, и заснех остатъците от котето с телефона си. Заради майтапа пуснах снимката във фотофорума - тя пък взе че стана снимка на деня. Сега вече разбрах че ако имах Теле-обектив и бях заснел котето от прозореца и през клоните на дърветата щеше да се получи още по-яко.
Все пак трябва отново да си купя някакво турбо-сапунерче .В такива случаи са просто незаменими. И да си взема още две-три котета . Все пак съм още в началото!
Отговор
За печат
Коментар