Пoдсетен от забавните картинки на bigiadri с които се закача с четенето, се сетих за един текст, който много ми беше харесал и реших да ви го покажа:
Двадесет и първа глава
Пътят към свободата
„Не трябва да вярваме на мнозината, които твърдят, че само свободните трябва да бъдат образовани, а по-скоро трябва да вярваме на философите, които казват, че само образованите са свободни.“
Епиктет, римски философ и освободен роб, „Дискурси“
Фредерик Бейли е бил роб. Като малко момче в Мериленд през 20-те години на XIX в. той не е имал нито майка, нито баща, които да се грижат за него. („Често срещана практика е — ще напише той по-късно — децата да бъдат отделяни от техните майки…, преди да са навършили дванадесет месеца.“) Той е едно от многото милиони робски деца, чиито реални възможности за изпълнен с надежда живот са се равнявали на нула.
Това, което Бейли вижда и преживява през детските си години, оставя неизличим отпечатък върху него: „Често се случваше да се събудя призори от сърцераздирателните писъци на една моя леля. [Надзирателят] обичаше да я връзва за една греда и да бичува голия й гръб, докато той буквално не се покриеше с кръв… От изгрев до залез той проклинаше, беснееше, удряше и шибаше робите на полето… Явно му доставяше удоволствие да изявява дяволското си варварство.“
В главите на робите е набивана — от господарите и от амвоните, от съдилищата и държавата — представата, че те по рождение са по-нисши, че Бог нарочно ги кара да страдат. Както показват множество пасажи, Светата Библия оправдава робството. По този начин „институцията на личната собственост“ се запазва въпреки чудовищната си природа — нещо, което дори и нейните поддръжници трябва да са схванали.
Има едно още по-красноречиво правило: робите трябва да останат неграмотни. В Южните щати от преди Гражданската война се налага тежко наказание на всеки бял, научил своя роб да чете. „За да направиш един роб доволен — ще напише по-късно Бейли, — трябва да го накараш да не мисли. Необходимо е да затъмниш моралния и мисловния му поглед и — поне доколкото е възможно — да унищожиш в него силата на разума.“ По тази причина робовладелците трябва да контролират това, което робите чуват, виждат и мислят. Затова и четенето и критическото мислене са опасни и дори гибелни за едно несправедливо общество.
Представете си сега Фредерик Бейли през 1828 г. — десетгодишно афроамериканско момче, поробено, без каквито и да било граждански права, откъснато преди много време от ръцете на майка си, продадено далеч от разбитите останки на своето голямо семейство — все едно е теле или пони, — прехвърлено в незнайно стопанство в чуждия град Балтимор и осъдено на доживотен робски труд без изгледи за помилване.
Бейли е изпратен да работи за капитан Хю Олд и неговата жена София, като е преместен от плантацията в градското оживление, от земеделска на домашна работа. В тази нова среда той всеки ден се натъква на писма, книги и хора, които могат да ги четат. Той открива това, което сам нарича „мистерията“ на четенето — има някаква връзка между буквите на страницата и движението на устните на четящия, почти пълно съответствие между черните заврънкулки и произнасяните звуци. Тайно той започва да учи от правописния речник „Уебстър“ на младия Томи Олд. Запаметява буквите от азбуката. Опитва се да разбере кои звуци изобразяват. В крайна сметка моли София Олд да му помогне да се научи. Впечатлена от интелигентността и голямото желание на момчето — и може би, не знаейки за забраната — тя се съгласява.
Капитан Олд открива, какво се случва, когато Фредерик вече може да срича думи от три-четири букви. Вбесен, той нарежда на София да престане. В присъствието на Фредерик той обяснява:
„Единственото нещо, което трябва да знае един негър, е да се подчинява на своя господар — да прави това, което му е наредено. Учението ще развали и най-добрия негър на света. И така, ако научиш този негър да чете, вече нищо няма да го задържи. Той никога повече няма да може да бъде роб.“
Олд порицава София така, все едно Фредерик Бейли не е в стаята или сякаш е парче дърво.
Но в същото време той разкрива на Бейли голямата тайна: „Сега разбрах… силата на белия човек да поробва черния. От този момент вече знаех какъв е пътят от робството към свободата.“
Карл Сейгън - Свят, населен с демони
В момента повечето българи сме технически грамотни - т. е. технически можем да четем. Но да не искаш да четеш или когато го правиш да не осмисляш и не използваш придобитото познание ми се струва, че е абсолютно същото като да си неграмотен.
Отговор
За печат
Коментар