Знаменитият за времето си лекар Йохан Шьонлайн /1793-1864/ обичал да повтаря на студентите си, че за правилно лечение лекарят трябва да притежава 2 качества: наблюдателност и липса на гнусливост. По това време диагнозата за захарна болест се поставяла по вкуса на урината на болния. На 1 лекция Шьонлайн показал на студентите чаша с урина, топнал пръст в нея и повикал 1 студент да направи същото и да каже какво мисли. Студентът топнал пръст в пикнята, облизал го и казал, че според него няма случай на диабет. - Чудесно, колега. Имате добро усещане за вкуса и не сте гнуслив. - похвалил го Шьонлайн. - Но с наблюдателността никак ви няма. Не забелязахте, че топнах в чашата показалеца, а облизах средния си пръст! Друг известен лекар по това време бил французинът Анри Портал. Веднъж посетил заедно с асистента си болен на когото била предписана строга диета. След като му премерил пулса, докторът казал: - Нарушил сте диетата. Ял сте рохки яйца. Веднага се е отразило на пулса ви. След посещението, вече в каретата, асистентът възторжено казал: - Това е същинско чудо! Вие познахте какво е ял само по пулса на този господин! - Глупак! Ризата му беше накапана с жълтък.
Лондонският хирург Семюъл Шарп /1700-1778/ бил извикан посред нощ при някакъв лорд заради нищожна драскотина. Като прегледал лорда Шарп наредил на слугата да бяга бързо до аптеката за лекарство. Уплашеният от такава спешност лорд попитал: - Толкова ли е сериозно, докторе? - О, да! Ако онова магаре не побърза има сериозна опасност раната Ви раната ви да оздравее преди неговото връщане! Веднъж се наложило парижкият хирург Гийом Дюпюитрен /1777-1835/ да направи сложна операция на барон Ротшилд, най-богатият човек в света по това време. След края на лечението баронът изпратил на доктора чек за солидна сума, но не получил нито разписка, нито известие за получаването. След няколко дена срещнал Дюпюитрен на някакъв бал и го попитал: - Учуди ли ви размерът на изпратения от мен хонорар? Лекарят, за когото казвали, че езикът му е по-остър от скалпела му отговорил: - Учуди ме, че даже Ротшилд предпочита да плаща на вноски. Веднъж при Дюпюитрен дошъл млад аристократ, за да му благодари за грижите, които положил за чичо му, въпреки че чичото накрая умрял. След смъртта му племенникът получил богато наследство. Той дълго хвалел и превъзнасял лечителските качества на доктора. Накрая на Дюпюитрен му писнало и го прекъснал: - Вие какво, да нямате още някой чичо?
Имало едно нещо, дето всъщност не било нищо, ала тръгнало към една земя, де нийде я няма. Вървяло, вървяло към близката далечина, па стигнало до една река де ни мърда, ни шава ( или май беше само Нишава ) Нещеш ли там хванало златната рибка, която ако беше сребърна, щеше да е от бронз. -- Пусни ме ! Ще ти изпълня едно желание - казала металната рибка. -- Нещо ми се нищо ми се неще - рекло нещото, което не било нищо. -- Ма моля ,ти, се ! Желания изпълнявам всякакви. -- Добре, златна рибке. Бих изкал да си пържена.
Едно индианче пита дядо си: - Дядо, ти защо се казваш Голям Дъб? - Защото баща ми ме е направил под 1 голям дъб. - А татко защо се казва Висока Скала? - Защото го направих край 1 висока скала. - А аз защо се казвам Скъсана Гумичка?
Веднъж Айнщайн бил на гости при познати. Завалял дъжд и когато Айнщайн си тръгнал домакините му предложили шапка срещу дъжда. - Но защо? - казал ученият. - Когато идвах нарочно не си сложих шапка, знаех че ще вали. Шапката трябва после да се суши цял ден, а косата съхне по-бързо. Това е очевидно! В началото на кариерата на Айнщайн един журналист попитал жена му какво мисли за него. - О, мъжът ми е същински гений. Може всичко на света, освен да печели пари. В началото на 30-те години нацистите издали книга със заглавие "Сто професори опровергават евреина Айнщайн". Когато ученият научил за това възкликнал: - Цели сто! Но това е разточителство. Само един щеше да е достатъчен. На някакъв коктейл Айнщайн разговарял със свой колега. Изведнъж събеседникът му извадил от джоба си бележник и написал нещо в него. После пояснил: - Когато ми дойде добра идея веднага бързам да си я запиша. Айнщайн тъжно въздъхнал: - А аз имах само 2-3 добри идеи в живота си. В 1921 г. приятели на Айнщайн го убедили да се подложи на теста на Роршах. 20 години по-късно таблиците с резултата от теста били предложени на няколко видни психолози, но без да им се съобщава за кой човек се отнася. Лудвиг Франк, смятан за най-изтъкнатият специалист по теста дал такова заключение: "Нисък интелект, близък до дебилност. Възприема само най-прости зависимости, но е болезнено амбициозен и затова вечно търпи провали. Добър работник, ако му се възлагат само рутинни задачи". А Ханс Айзенк, който бил яростен противник на теста на Роршах направо отрязал: "Айнщайн".
Знаменитият берлински лекар Рихард Фолкман /1830-1889/ бил страстен противник на практиката от онова време да се прелива на хора животинска кръв. Често обичал да казва на студентите си: - За такова преливане трябват поне 3 говеда. Едно, от което се взима кръвта, второ, което прави преливането и още 1, което се съгласява да му я прелеят. Пруският крал Фридрих ІІ бил прочут с големите грижи, които полагал за здравето си и с непрекъснатите войни които водел. Само че веднъж станало, че не могъл да вземе със себе си на 1 пътуване своя лейб-медик, но взел че се разболял по пътя. Кралската свита спряла в Хановер и изпратили да доведат най-добрия лекар в града. Пристигнал някой си д-р Цимерман. Кралят, който не вярвал на провинциални доктори се обърнал към него: - Никога не съм чувал за теб момче! Много хора ли си уморил вече? - По-малко от Вас, Ваше Величество. Сигурно за това не сте чували за мен. Чак после кралят научил, че д-р Георг Цимерман /1700-1776/ е обучавал неговия собствен лей-лекар, както и много от най-добрите медици в Германия.
Към края, когато се покажат големите бели бутони, натиснете някой от тях, но гледайте да го направите ПРЕДИ да е свършило филмчето Гледайте последващото филмче и следвайте инструкциите след това
Отговор
За печат
Коментар