Да се посмеем,без снимки:))))

Автор	Съобщение
iceman_ Чет, 04.10.18, 23:16	Дневник на българския нинджа Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме... Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгар-нинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок. Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението. Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями. Ден 6. Почивахме. Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас. Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра. Ден 10. Дойдоха взвод "кечаджии". Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7-метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители. Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени. Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме. Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника. Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан. Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, който редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 атомата Калашников, три "ерпегета", пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места. Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри. Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е, той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки, които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник. Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно. Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жоменка. Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население. Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме, тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета. Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите. Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани. Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме. Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно, ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки, охраняващи градината, нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския. Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник. Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една. Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като "Балканче" и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда. Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири. Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди. Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по "болгарнинджа". В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ. Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински. Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи. Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорни тренировки с плюнка може да се убие и слон. Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни. После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме натренирание и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане. Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението. Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка. Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел. Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна. Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко. Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд. Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово. Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата. Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване. Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях. Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи... Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение. Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха. Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания. Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите, че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може. Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тренирахме на сухо да въртим педали. Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа. Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината... Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата. Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти-кокошки, панически бягащи през прозорците. Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд. Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон. Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети, отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка. Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят. Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, които се нарича щик, може да се коси трева. За зайци. Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати. Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение. Ден 62. Обучавахме се да стреляме със "Стрела 3". Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска. Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава. Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби. Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително. От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже. Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола-маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие. Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше "Хуйвам! Хуйвам!" Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката. След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия. Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип "пустинна буря". Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник. Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис "Мade in Bulgaria". Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ. Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип "Ронсон" към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр. Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб. Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му. Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона. Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните. Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск. След него заминаваме на мироопазваща мисия. В Пелменистан!
	Отговор  За печат
iceman_ Чет, 04.10.18, 23:25	Как да четем обявите за запознанства... От жени: Около 40-те - На 49 години  Обича приключенията - Спала е с всички в квартала  Атлетична - Няма цици  Средна външност - С лице като циментова стена  Красива - Лъжкиня!!!! Усмихната - Постоянно на хеш  Образована - Спала с всичките си професори  Емоционално стабилна - На психо-активни медикаменти  Феминистка - Кучка  Свободен дух - Изглежда като прошляк  Търси приятелство - Опитва се да оправи репутацията си на курва  Забавна - Дразнеща  Внимателна - Коматозна  Добър слушател - Малко нещо аутистична  Ню Ейдж - Не си обезкосмява тялото  Старомодна - На загасена лампа, само в мисионерска поза, никакви свирки  Отворена за нови идеи - Отчаяна  Отворена - Отвратно шумна  Страстна - Не носи на алкохол  Поетична - С маниакално-депресивна психоза  С Професия - Професионална кучка  Червенокоса - Кофти боядисана  Рубенсов тип - Тлъста  Романтична - Изглежда добре, но само на свещи  Социална - Пускала се е като за световно  Малко пълна - Много пълна  Пропорционално тегло - Висока като кон, но и тежи толкова  Търси мъжа да сърцето си - Който може да я изтърпи  Вдовица - Мъжа й се е застрелял, за да се спаси от нея  Млада по сърце - Но не и по външност От мъже: На 40 - На 50, но си мисли че изглежда на 25  Athletic - Гледа спортни предавания Average looking - Странни косми му стърчат от носа, ушите и гърба  Образован - Надут Free Spirit - Вече е спал със сестра ти  Търси приятелство - Но приятелството включва чукане  Забавен - Справя се добре с дистанционното  Добре изглеждащ - Арогантен  Много добре изглеждащ - Тъп като гъз  Честен - Патологичен лъжец Huggable - Дебел и космат като мечка Likes to cuddle - Момченцето на мамааа Mature - По стар от баща ти  Без предразсъдъци - Иска да спи и с съквартирантката ти, но тя не се интересува Physically fit - Може да вдига бутилката  Поет - Пише телефоните на бивши приятелки на огледалото  Чувствителен - Плаче ти на рамото  Много чувствителен - Обратен  Религиозен - Правил го е в църква  Стабилен - Арестуван, но не е осъждан Thoughtful - Казва "извинете" като пърди
	Отговор  За печат
iceman_ Чет, 04.10.18, 23:45	ПРИ: 10°C Жителите на панелни жилища в Хелзинки си пускат парното. Лапландците садят цветя. +5°С Лапландците се припичат на слънце. +2°C Италианските коли не палят. 0°C Чистата вода замръзва. -1°C Дъхът става видим. Лапландците ядат сладолед и пият студена бира. -4°C Котката иска да се мушне с теб под одеялото. -10°C Време е да се планува една почивка в Африка. Лапландците отиват да плуват. -12°C Твърде студено, за да вали сняг. -15°C Американските коли не могат да запалят. -20°C Може да си чуеш дъха. -22°C Френските коли не палят вече. -23°C Политиците започват да съжаляват бездомниците. -24°C Немските коли не могат да запалят. -26°C От дъха могат да се нарежат блокчета за строежа на едно иглу. -29°C Котката иска да се пъхне в пижамата ти. -30°C Нито една истинска кола не пали вече. Лапландецът ругае звучно, рита гумите и пали ладата. -31°C Твърде студено за целувки, устните замръзват една за друга. Лапландският отбор по футбол започва тренировки за пролетния сезон. -39°C Живакът замръзва. Твърде студено, за да мислиш. Лапландците закопчават най-горното копче на ризата. -40°C Колата също иска в леглото. Лапландците си обличат пуловер. -44°C Финландският ми колега си мисли евентуално да затвори прозореца на офиса. -50°C Моржовете напускат Гренландия. Лапландците затварят прозореца на тоалетната. -70°C Белите мечки напускат Северния полюс. Университетът на Рованиеми (Лапландия) организира ски излет. -75°C Дядо Коледа напуска Полярния кръг. Лапландците нахлупват шапката над ушите. -120°C Алкохолът замръзва. Следствие - лапландецът е много вкиснат. -268°C Хелият става течен. -270°C Адът замръзва. -273°C Абсолютната нула. Брауновото движение на частиците спира. Лапландците си признават, че е малко студено и поискват още една ракия на клечка.
	Отговор  За печат
iceman_ Чет, 04.10.18, 23:48	ДНЕВНИКЪТ НА АДМИН-А Понеделник:Пристигнах на работа, както обикновенно – в 7 и 30. Във фирмата всички гледат като оксиженисти 3-ти разряд. Реших да си почина малко след почивните дни. Затворих се в кабинета, изключих телефона, гледах филмчета, играх CS. Вторник:Пристигнах на работа, както обикновенно – в 7 и 30. Покрих се до 9. И кой идиот ми звъни в 8 и 30 ? Ако съдя по номера – от счетоводството. Второ обаждане точно в 9. Мразя ги тия ! Искат да им включа компютъра. Странно – в петък всичко си беше ключено и работеше. Занасям се до тяхната стая. Отварям вратата и ръката ми инстинктивно отива на мястото, където ( като бях в казармата ) стоеше кобура. Направили си „вътрешно преаранжиране”... Всички кабели наискубани и намотани на купчина. Всички розетки – грижливо затиснати с шкафове и столове. Мрежовия НР5100 – разкостен на модули ( явно не им стигала силица да го местят целия, а после не им стигнал акъл да го съберат ). А в мен гледат 8 чифта очи, надяващи се на помощ. К’во да правя – налага се на им ударя едно рамо. Мамка им, как са успели ТАКА да ги оплетат тия кабели ? Строявам ги да разплитат, а аз отивам да пускам първия компютър. Пуснах 6, като пътьом изплюсках половин кутия бонбони ( повече не можах, не обичам шоколад ) и забърсах един телбод ( вече си имам 8 ). 2 компютъра сложили в онази част на стаята, където няма розетки, нито контакти. Злорадо обяснявам, че докато не намерят удължител, нищо няма да включа. Тръгвайки си забърсвам готина острилка за моливи. Отивам при геолозите. Страшни пичове са ! Любимия ми отдел ! При тях винаги има нещо за плюскане и въобще са готини хора. Поседях при началника им, пихме кафе. Подарих им два нови пада и 2 оптични мишки. Прибрах се в кабинета.Чукане на вратата.Влиза любимата ми юристка ( 26 годишна, неомъжена, собствена квартира ).- Макси, а оптична мишка имаш ли ?- А на теб за какво ти е ?Нали скоро ти дадох нова ?- Да, ама оптичната по хубаво се търкаля по падчето.Дадох и обикновенна мишка в прозрачен корпус с лампичка вътре. Като включиш компа и мишката свети в красив виолетов цвят ( Тия оптична от топчеста не различават!). Получавам целувка по бузата и нежно намигване. Настроението ми рязко се покачва. След секунди връхлита приятелката й (30 годишна, разведена, собствена квартира ) със същия въпрос... явно е чакала на вратата. Тържествено връчвам същото устройство. Получавам въздушна целувка и два бонбона. Майната му, трябва отвън да окача табела „Админа шоколад и бонбони не пие !” Но настроението е по-добре. Ихаа, то дошъл обяд. Къде ще плюскам ? У тях ще плюскам ! Пътьом изхвърлих бонбоните.Наядох се като попско чадо на Задушница. Седнахме да пием кафе. Сметанката си я прибрах. Питат, харесали ли са ми бонбоните ? Отговарям, че да, разбира се. -А на теб какво ти се падна ?Мамка му... какво може да бъде ? Добре, че видях кутията.- Ми единия с вафла, другия с лешник- Заповядай, вземи си още !- А, благодаря красавице, трябва да бягам !След обяда отивам в подчинения филиал на института.При геолизите. Към час поседях, поговорихме с програмиста и тръгнах да слагам 8 нови компютъра. Настроението ми го преебаха още в първия кабинет: седя и меланхолично гледам процентите на инсталацията ме питат „Как е, не работи ли ?”. Инсталирах. Отговорих на тъпите въпроси. Плюскане не дават. Забърсах си кутийка телчета за телбода. Събирам си нещата, за да си тръгвам и изведнъж древния дядо-геолог се събужда:- Млади човече, а защо не сменихте клавиатурата и мишката ?- Защо ? Те са абсолютно еднакви – от една партида са. Тези ви ги сложих преди седмица.- Млади човече, а как ви е името ?- Оран Гутанович, викам, Аз съм от руските републики ( колкото и странно да е, дядото това го преглътна )- Оран Гутанович, при нас ще има инвентаризация и ще изглеждаме много глупаво, ако компютъра няма неговата си мишка и клавиатура.Дядо, не на мене тия.- Те не се инвентаризират, това са консумативи.- А може ли да ми дадете телефона на вашия началник ?- Може разбира се !Давам телефона на програмиста. Бързо го предупреждавам по месинджъра, за очаквания разговор.Дядото демонстративно включва спикъра и набира номера. Разговора няма да привеждам – той се състоеше от реплики на дядото и въпроси на програмиста „Е, и к’во ?”. След осмото „Е, и к’во ?” дядото се предава. Аз отивам в следващия кабинет. Там още от вратата ми предлагат кафе. Не отказвам.- Вземете си бонбони.- А, не благодаря, аз сладко не пия... тъй де, не ям. Наденички има ли?Дават ми бутерброд със сирене. Започвам да ги обичам. След втория разбирам, че ако изям още един, няма да мога да работя. Инсталирам 4 компютъра, отивам да пия кафе с бутербродците. Ох, повече не мога да ям, смъквам се към кабинета на програмиста, ще играем CS. Пътьом ме дръпнаха в някакъв кабинет – да им помогна да разпечатат телефонния указател на града. Тия са идиоти ! Е, какво, мен к’во ме боли ? 240 хиляди реда на шрифт 14 пункта... Пращам го за печат. Затваряме се с програмиста в администраторската и бичим CS до вечерта. Сряда:До 3 през ноща се пукахме на CS. Отивам на работа в 9. Мда.. последната бира май не трябваше да я пия.. Странно, никой не звъни. Аха, аз съм си изключил телефона. Идват от развойния отдел. „Не ни работи принтера”. Добре де, пингвам ги, без да си мърдам от мястото. Целия отдел го няма в мрежата. Ще трябва да бия път до 3-тия етаж. Както предполагах – не работи хъб-а. С последна надежда поглеждам под бюрото – хъба е изключен от контакта. Включвам, изслушвам „ама ние не сме го пипали” и си бия камшика. След 30 минути ми звънят пак. Със същия проблем. Подозирам – по същата причина. Катеря се до третия етаж. Както предполагах – хъба е изскубан отново, вместо него е включен някакъв кабел. Дърпам кабела, включвам хъба и питам работещата на компютъра за чий х... защо ми изключва хъба постоянно.- А ти защо постоянно ми изключваш колонките ?- Да ти... аа, ( обяснявам каква е тази кутийка със зелените лампички )За да не връщам омотавам щепселите и целия разклонител с тиксо. Тръгвам си с тиксото в джоба.До обяд остава един час, затова се покривам в кабинета и си вземам една бира от сървърния шкаф. Този шкаф е страшен – набичил съм климатика му на +5 градуса и става за съхранение на бира и други течности. След обеда шефа влита и пита защо от склада се оплакват, че съм им „сипал стар тонер” в копира. Отивам в склада. Бавничко се разхождам из отдела. Копира стои на някакви дъски под ъгъл 30 градуса (специално го мерих с транспортир ) Тонера естествено се е изсипал и машината не копира. Навиках им се. В отговор чух „Ами ние така го сложихме и той си работеше”. Накарах ги да преместят копира на най-неудобното място и си тръгнах заедно с транспортира.Точно си взех още една бира от шкафа и си пуснах филмче и се чука на вратата. В пролуката се провира ококорена потребителска мутра.- Ъъъ, такова, на мен не ми работи компютъра...- И ?- Амииии, такова... той почна да бръмчи... и аз го хлопнах и той повече не ще да тръгне. Какво да натисна да се оправи ?( Мамка ти. А да искаш аз да ти хлопна един ? По тиквата ? )- Я донесете компютъра тук, ще го погледна.Мутрата изчезва и се появява след 15 минути с кутията. Както предполагах, прееб*л се е диска. Обяснявам му ситуацията, че информацията си е заминала, че няма възстановяване, сложих му нов диск, „опрозорчих” го и го пратих да си ходи. След час се връща с хитра физиономия:- А може ли да си взема стария диск, уговорих се да ми го възстановят ?- Вземай, само после го върниПри нас в града има 3 или 4 компютърни магазина, а гаранция въобще няма. И без това няма да го занесе още месец.Точно реших, че може да разпусна и на хоризонта се появява още един посетител. Иска диск. Не уточни какъв. Учтиво ( вече в нелоша форма на алкохолна интоксикация ) му връчих древна 5 инчова дискета. Взе я. А аз се изненадах и започнах да засичам след колко време ще се върне. ( на предишната ми работа такъв майтап ми струва месечната премия, но обикновено хората се усмихват и искат нормален диск ). Колкото и да е странно, оня се върна след половин час:- Не ми се отваря ЦеДе-то...- А вие какво направихте преди това ( започвам да подозирам, че на този свят има още един идиот, който ще разреже опаковката на дискетата и ще навре магнитния диск в CD-то )- Ами.. извадих вашия диск от опаковката и го сложих в ЦеДе-то...- Добрее.... донесете компютъра ( докато още не са ме уволнили )Понеже вече са ме лишили от премия, пък и ми връчиха писмено предупреждение, бързичко разглобявам машината и давейки се от смях, разглобих устройството и извадих от него размазаната дискетка. След това върнах машината и си бих камшика от работа. Четвъртък:Днес имам среща. Появявам се в костюм, бяла риза и вратовръзка. Композицията се завършва със златна игла с диамант. От мен се носи аромат на „Олд спайс” и скъпи цигари. Народа е в шок. Свикнали са да ме виждат с дънки, маратонки, тениска на AC/DC и дънково яке със значка „Тракторист на годината”. Почват да се чудят дали съм добре. За изумление на охраната вадя ключ и отварям вратата с него, а не както обикновено с отвертката. Като поздравявам, народа диво се озърта, защото не знаят какво да очакват от мен. Звънят от счетоводството.Аз: - Добро утро ( от другата страна се чува удивено мълчание. Чудят се дали не са сбъркали номера )- Ъъъъ... Максим ?- Да ?- Ъъъъ...при нас, такова... електронната поща не работи.- Сега идвам.От другата страна изпускат слушалката. Качвам се, поздравявам. Народа ме гледа с опасение. - Мда... и на кой не му работи пощата ?Пауза. Тих глас:- На мен- Госпожо Петрова, като пишете адреса, не пишете www.mail.bg, а pupkin@mail.bg. Запомнихте ли ? Някой да има да пита нещо друго ?Напускам помещението, съпроводен от удивени погледи.Следваща точка от маршрута – юристите. Там са доставили нов, както му викат всички „ксерокс”. Отварям кашона, вадя копира. Младока Женя се хвърля да ми помага. Ало, дребен, къде се буташ ? На мен бицепса ми е колкото крака ти. Ама сам ти го изпроси, на, дръж ! Връчвам му го. Раздава се звук на рязко натоварени прешлени, лицето на младока става пурпурно, а той се бори да запази равновесие. В края на краищата със замах го тряска на масата, като при това си затиска пръстите. Идва моя ред:- Ей ! Леко бе ! Ти какво, не можеш ли да го оставиш нормално ? Защо трябва да го удряш така? Я по-добре го метни от балкона, направо на боклука!!- Ама той тежи...- А кой ти каза, че е лек ? Що се буташ тогава ?Приближава се началничката на юристите. От нея се страхуват повече, отколкото от мен. А това е достойно за уважение. Поне хока по-майсторски от мен:- А ако го беше потрошил ? Печалбата ни за половин година заминаваше! И въобще погледни се ! Изгеждаш като сдъвкан и изплют! Небръснат, рошав, негладен костюм, ризата също негладена, че и си я натъпкал в панталона както ти падне. А я погледни Максим ! Като от списание изваден ! В обедната почивка да се подстрижеш, а сега марш да се бръснеш !Новобранеца, червен като рак, излетя като куршум от стаята. Аз със доволен вид започвам да сглобявам копира. Мдаа, готово, остава само да го настроя ( който не знае – преди първото копиране трябва да се мине през всичките зашморцани менюта и да се настроят хиляда параметъра, иначе копира може да се преебе безвъзвратно ). Отивам да пия кафе с началничката преди окончателната фаза на инсталацията. Разполагам се в креслото, като забърсвам няколко плода от купата. След няколко минути се обръщам:- ААААА !! Не ! Стой !Някаква лелка, фиксирала копира и решила да го пробва. От копира вече излизаше плътно черен лист, направо втвърден от количеството тонер. „А ! Ама той не работи!” Бля, а ти къде си буташ кривите пръстенца, ма ? Следващите 30 минути отиват за отстраняване на последствията и обучение на персонала. Напускам отдела с връзка банани, в качеството на благодарност.Оф, уморих се. До обяд се мотах по форумите. Ама трябва да се обядва... Я да погледнем лога. Аха ! Някой сваля картинки на каки ? Ето при кой ще обядвам... Енергетиците. Приятел съм с тях. Влизам при тях с поздрав:- Чиф го дървите, тука а ?- А, Макс, здрасти ! Тъкмо ще обядваме, сядай! А може ли да свалим малко картинки ?- Може бе,мътните... сваляйте на воля, само сложете кафето.След обяда отивам в базата. Нещо им бил мажел копира. Махнах девелопера. Ми ще маже, контейнера за отработен тонер е пълен догоре. Питам за кутийка да изсипя тонера. Не дадоха. Сами са си виновни. Изсипвам тонера в кенефа. А тонера не се мокри. И не потъва. И ако пикаеш отгоре се вдига до тавана. Сядам и сглобявам копира обратно. В коридора изведнъж започват да се раздават майни, в стаята влита човек, приличащ на миньор, работил 2 смени една след друга. Чакай да позная къде е пикал. Като си махна очилата заприлича на Мики Маус. Аз истерично се зарових в копира. След отстраняването на всички проблеми пих кафе със склададжиите и изплюсках половин торта... Е, обратно към работното място да дописвам програмата на С за девойката, която днес ще поканя на кафе. А ето я и нея !- Слънчице, харесва ли ти програмката ?- Мъррр...По нататък не ви засяга... ПетъкЗакъснях за работа. Недоспал съм. Дойдох с костюма, но без вратовръзка. Народа все още се впечатлява, но омачкания ми вид и откъснатото копче на сакото ги успокояват малко. Отворих си стаята с отверка, наблъсках кафе-машината за силно кафе, изключих проксито ( майната им, ще поседят без Интернет ) и запалих цигара. Неее, днес не ми се работи. От скука залепих на сървърното знак за радиоактивност, дано да почнат да влизат по-рядко. Обади се шефа и злорадо ми обясни, че днес ще имам стажант на лятна практика. Е, какво, ще го видим тоя. На вратата се появява срамежлива стажантска муцуна.- Здрасти, влизай ! Как се казваш ?- Васил.. Тоест Васко- Ей там са кафето и чашите, обслужвай се.Телефона прекъсна удоволствието от кафето. Обаждат се от приемната за малкия им плосък копир. След като им оправихме проблема, реших да сваля стажанта в работилницата, за да не ни досаждат. Тъкмо ще помогне и ще подреди инструментите на смотания рафт. Естествено пътьом забърсахме няколко студени бири от сървърния шкаф. А работилницата ми е мечта работа – едно помещение със собствен изход от сградата. За него знаят само шефа и телефониста. Има мивка, малък билярд и надуваем матрак, в случай на пренощуване. На стената до масата е заковано дъно, а кабелите висят на масата. Страшно удобно за тестване на хардуер. В работилницата цари пълен бардак...по-скоро ентропия. Аз сам по себе си съм концентратор на ентропия. А по законите на термодинамиката, ако не се предприемат никакви действия ентропията се стреми към безкрайност... Мда, така и изглежда.- И ти на кво програмираш ?- Ми на С++, на Фортран, HTML, Perl, Java- Супер, значи ще ремонтираш принтер ! Всеки програмист просто трябва да може да ремонтира принтер !Връчвам на шашардисания Васко НР LaserJet1100 и отвертка. Мда... Това трябва да се види. Явно отвертка е пипал за последно в часовете по трудово в училище. Е, нищо, търпение и труд... С моя и божията помощ капака е махнат за 10 минути. Е какво пък, вади. Виждаш ли тази квадратна джажа ? Това е транслокатора. Правило 1: като намериш транслокатора, търсиш гравицапа. Вася се изхили и засмука прискрипания пръст. След час вече знаеше що е то фюзер и се научи да сменя термолентата. След това ми помогна да залепим падналата плочка на стената. Добре.. време е да му покажем суровата страна на живота. Отиваме в счетоводството, ще инсталираме новия принтер и ще разберем защо забива единия компютър.- Здравейте, позволете да ви представя новия ни сътрудник Васко !- Колко сладък младеж ! И той като теб ли е програмист ?- ( Оф, кога ли тия ще запомнят думичката админстратор? ) Дааа !- А вие сега принтер ще ни сложите ли ?- Според вас защо сме дошли ?- А той хубав ли е ? Принтера де ?- Страшен ! Стерео, със вграден транслокатор. ( гледат ме с уважение )Идва ред и на забиващия компютър. Включвам, раздава се бръмчене. Мда.. ще сменяме вентилатор.- Какво ми е на компютъра ?- Счупил се е - И какво да правя ?- Ми оставете ме да го оправяСтажанта взема кутията, аз няколко бисквити и слизаме в сървърното. Докато стажанта сменя вентилатора, аз свалям процесора -2800 и слагам вместо него Р4-2000. На мен 2800 ми трябва повече. Доприпка една лелка от човешки ресурси и каза, че на мен „пак не ми работи сървъра”. Отидох. Е, да, разбира се, когато лелката не може да си направи скапаната таблица в Ексел, то не ми работи сървъра. Наистина – живота на админа е пълна скука, до момента в който не появят тия с кривите пръстенца !Е, време е за обед. В обедната почивка си ходих до вкъщи и се преоблякох. Предстои ни доста мръсна работа.Задачата ни се състои в опъването на мрежа в единия кабинет. Ще трябва да разглобяваме окачения таван в коридора. Мда.. отдавна не съм се катерчил по стълби. Кой идиот е опъвал мрежи по таВААААААА.... Е, в общи линии се подхлъзнах на стпенката и по пътя надолу отнесох половината палма под мен. Я сега ролята на Тарзан да поеме стажанта. Като свършихме с работата, взех изкубнатото листо от палмата и го посадих в моя кабинет в кутия от натурален сок. След като свалихме стреса с две бутилки Каменица взех за ремонт един мастилено-струен. Такъв на стажанта не се поверява. Новобранеца пратих за бира, а се захванах. Олеле, колко осран принтер. Към края на оправянето се бях омазал с толкоз разноцветно мастило, че приличах на картина на вълнисто папагалче, нарисувана от авангардист. За сметка на това стажанта се върна с 4 бири и нелошо количество риба. Ще стане програмист от него ! За днес остана само да върнем компютъра на счетоводството. Мразя да инсталирам компютри. Трябва да се навирам под всевъзможни бюра, зад шкафове и да се боря със всякакви омотани кабели. Трябва компютърните маси да се проектират от администратори, а не от шибани дизайнери. И в този случай не мога да се докопам до мрежовия кабел. Питам за нещо криво и тънко, а лелката на която е компютъра пита „ А може би аз с крак ?” Едвам изпълзях изпод бюрото. Мда.. с тия юзери не се скучае... Изтупах прахоляка от дънките и се смъкнах в сървърното да пием бира със стажанта и да се пуцаме на CS.
	Отговор  За печат
karadzha Пет, 05.10.18, 00:34	Изповед , на една порядъчна жена: – Снощи излязох с приятелки на банкет. Казах на мъжа ми, че ще се прибера точно в 24:00. Но беше много забавно с питиета, танци, още питиета. Забравих за часа. Оказа се, че се прибрах в 3:00 сутринта напълно пияна. На влизане вкъщи часовникът с кукувицата изкука 3 пъти. Като си дадох сметка, че мъжът ми ще се събуди от кукането, изкуках с всички сили още девет пъти. Останах толкова доволна и горда от себе си от гениалната идея, за да избегна караниците с мъжа ми. Заспах спокойно… мислейки колко интелигентна и умна съм. На сутринта мъжът ми ме попита в колко съм се прибрала и аз му казах в 24:00, както му бях обещала. Помислих си „спасена съм“, след което той каза: – Между другото трябва да сменим часовника с кукувицата. – Така ли? – казах аз трепереща… – И защо, любов моя? – Ами снощи, не знам защо изкука три пъти и извика „е*аси майката“, изкука още четири, повърна в коридора, изкука още три пъти, спука се от смях и пак изкука, излезе тичайки, настъпи котката и счупи масата в салона, легна до мен изкука още един път, пръдна и заспа…   –– –– –– Бай Иван бил един обикновен работник в една голяма българска фирма. Един ден във фирмата, в която работил щял да дойде премиера на проверка, за да види как върви работата. Шефа наредил, че всички служители да си вършат работата, така, както всеки ден. В деня на проверката, колата на премиера спряла, слязъл от колата и когато видял бай Иван да разтоварва кашони, се развикал: – Бай Иване! Бай Иване! Приятелю! – и се прегърнал с бай Иван. Шефа на фирмата погледнал учудено, но си замълчал. Срещата с премиера минала. След известно време САЩ сключила договор с българската фирма и президента на САЩ щял да дойде на посещение във фирмата. Шефът на фирмата пак казал, че служителите трябва да си вършат работата, все едно нямало никого на посещение. Започнали да кръжат хеликоптери над покрива на фирмата, от тях накацали по стрехите снайперисти, пристигнали 20 коли, от които излезли мъже с автомати… охрана голяма. Най- накрая пред входа на фирмата спрял брониран джип и от него изкочил президента на САЩ. Разбутал охрана и взел да вика: – Bai Ivane! Bai Ivane! Where are you my friend? – и той взел да прегръща бай Иван и да го разцелува, който този път бил целия плувнал в пот и паяжини. На тази случка, шефа на фирмата казал само: „Ааааа..“, но останалите си мисли запазил за себе си. Минала и срещата с президента на САЩ. След 2 години, на Великден, шефа на фирмата решил да отиде до Рим за Великден, заради Великденската проповед на папата. Решил да вземе със себе си и бай Иван, който вече 26 години, неуморно и покорно си пренасял кашони, та решил да направи подарък на подчинения си. Отишли в Рим, папата почнал проповедта и по едно време се чуло: – Бай Иване, бай Иване, разбрах, че си тук. Моля те, ела тук при мен. Погледнал бай Иван шефа си, а той с опулени очи само му направил жест да ходи. Свършила проповедта, бай Иван си поговорил с папата и тръгнал да търси шефа си. Отишъл и видял тълпа хора около началника му, който бил припаднал. Когато дошъл в съзнание, бай Иван отишъл при шефа си и го попитал какво станало. – Виж сега, бай Иване. От 26 години ти пренасяш в моята фирма кашони. Когато дойде премиера и взе да те прегръща… приех го. Когато дойде президента на САЩ и взе да те прегръща и целува… добре, приех го. Но, когато отиде при папата и един китайски турист ме попита „Кой е онзи човек до бай Иван“… е тогава вече не издържах. –– –– –– Катаджията : – Госпожо, карате с превишена скорост… Бабата: – Kво каза тоя? Дядото крещи: – Каза, че караш много бързо… Катаджията, оглеждайки документите на бабата пита: – О, вие сте от Враца!!?? Бабата: – Кво вика тоя? Дядото: – Пита, дали сме от Враца… Катаджията: – Имам силни спомени от Враца. Преди много години там правих най-отвратителния секс в живота си… Бабата: – Кво вика? Дядото: – Вика, че те познавал... редактиран от karadzha на 05.10.18 00:36
	Отговор  За печат
karadzha Пет, 05.10.18, 17:00	По време на урок в пети клас, учителят попитал учениците: – Деца, кое е това нещо, което най-много възбужда човека? От първия чин се обадил Иванчо: – Нищо не може да възбуди повече човека от гледката на гола жена! – Иванчо, напусни часа и утре да доведеш баща си! На следващия ден, учителят отново влязъл при пети клас и видял, че Иванчо седял на последния чин, а от баща му нямало и следа. – Иванчо, ти защо вече не стоиш на първия чин? И къде е баща ти? – Баща ми каза, че ако вас не ви възбужда гледката на гола жена, то значи сте пе*ераст и за мен е по-добре да стоя надалеч от вас, господине!    Семейство пътува с автомобил. Спира ги КАТ за проверка. Мъжът дава алкохолна проба, обяснява, че е пил само една бира. Дрегера показва 2 промила. – Господин полицай, нещо ви е развален дрегера. Дайте да го проверим с жената. Духа и жената, дрегера отчел по-малко – 1,8 промила. Шофьорът продължил: – Ама ето виждате ли, че не ви работи дрегера, нещо се е повредил. Дайте да духа и детето, да видите че нещо не работи тоя дрегер. Съгласил се полицая, духнало и детето, дрегера отчел 1,5 промила. Тогава полицая се съгласил, че дрегера не работи и пуснал шофьора без санкция. А мъжът се обърнал към жена си: – Аз казах ли ти, че и детето трябва да пие две ракии, а ти не та не.   Дъщеря пита майка си: – Мамо, кое ти харесва повече: куче или пеперуда? Майката отвърнала: – Мария, никакви татуировки! – Но, мамо, моля те, наистина ще бъде на незабележимо място! Малкият брат Иванчо се обърнал към сестра си, па рекъл: – Що, на мозъка ли ще си я направиш?
	Отговор  За печат
karadzha Съб, 06.10.18, 13:40	Обир на банка. В суматохата на един от грабителите му пада маската. Той пита касиера: – Видя ли ми лицето? – Да. Изстрел и касиера се възнася. Обирджията се обръща към заложниците и пита: – Някой от вас да ме видя? Глас някъде отзад: – Тъщата, ама тя сега си е вкъщи…   Сложил си един пич лепенка на колата, че я продава. Карал си той из града и зад него – полицаи. Видели те лепенката с обявата и си казали – сега ще му звъннем на тоя, той ще вдигне, спираме го и го глобяваме. Набрали номера от обявата, обаче пичът бил с хендсфри. Вдигнал им той и започнал да обяснява – Мазда, 2009-та година, 150 коня, 2000 кубика, всички екстри. Полицаите се пробвали пак: – А бе, мани го това хендсфри. Говори по телефона, че не те чувам добре. Пича от маздата отвърнал: – Не мога, че зад мене карат едни п*дали в патрулка…   Вожд на индианско племе събрал народа си и казва: – Индианци! Ние велико племе ли сме? – Да-а-а-а! – Е тогава, защо нямаме атомна ракета? – Ми да си направим. Взели и отсекли най-високата секвоя. Сърцевината я изчоплили с брадви, по стара испанска рецепта направили барут и натъпкали ракетата. Пуснали един дълъг фитил и таман да го запалят и се сещат: – Къде ще я изстреляме? – Ми по Ереван. – Що по Ереван бре? – Ми щот така или иначе друго не знам… Така и направили – написали „По Ереван“ на ракетата и палнали фитила, събрали се наоколо, гледат… Чува се БУУУМ… Дим, пушек, всички се търкалят… Вождът без ръка, без крак се надига, гледа и казва: – Баси мамата, представяте ли си в Ереван какво е…
	Отговор  За печат
iceman_ Съб, 06.10.18, 22:27	Един борец си кара мерцедеса и на един светофар го среща един с трабант и му чука на прозореца: - Какво има? - пита бореца. - Ще ми препечеш ли филийките на тостера ти, че моя се развали? - го пита този от трабанта. - Ама аз нямам тостер! - му отвръща бореца. - Е защо ти е тогава мерцедес като нямаш тостер? Бореца се ядосва и си купува тостер. Пак се срещат двамата на светофара и пак този от трабанта му чука на прозореца: - Ще ми стоплиш ли супата че ми се е развалила печката? - го пита този от трабанта. - Ама аз нямам печка! - му отвръща бореца. - Е защо ти е тогава мерцедес като нямаш печка? - се възмущава човека. Тогава бореца се ядосва и си купува всякакви уреди. Срещат се пак двамата на светофара, но този път бореца чука на прозореца на този от трабанта, човека се показва: - Какво искаш? - Няма ли да ме помолиш още нещо? - го пита бореца. - Ееее! За това ли ме изкара от банята? - се възмущава човека с трабанта...
	Отговор  За печат
karadzha Съб, 06.10.18, 22:38	– Слушай, Моше, ако имаше два Мерседеса, с всички екстри, бар и всичко останало, ти би ли ми дал единия? – Скъпи Шломо! От кога се знаем с теб? Тридесет години? Приятели сме от училище. Защо изобщо ме питаш тогава? Разбира се, че ако имах два такива Мерседеса, единият щеше да е точно за теб! – А Моше, представяш ли си, че имаш две луксозни яхти, абсолютно еднакви? Би ли ми дал едната? – Шломо, защо ми задаваш такива въпроси? С теб сме като братя, ти си ми кум, и на Бар Мицва на сина ми беше, и въобще… Разбира се, че ако имах две такива яхти, бих ти дал едната! Продължават… След малко Шломо пак се обажда: – А представяш ли си, Моше, че имаш две кокошки… – Шломо, това вече не е честно. Ти знаеш, че аз имам две кокошки.   Ню Йорк. Габровец отива на пощата и си поръчва телефонен разговор за 30 секунди. Телефонистката го изглежда шашнато: – За 30 секунди ще успеете ли? – Напълно! Свързват го с дома му: – Иване, акаш ли? – Да, тате! – Бъди здрав! Чао! Очите на телефонистката стават огромни: – Че каква информация получихте? – Как каква? Аз го попитах: – Акаш ли? Той каза да! Щом ака – значи се храни! А щом се храни – значи има пари! А щом има пари – значи е добре!   На круизен кораб работел фокусник. Той знаел няколко фокуса и все тях показвал. Понеже непрекъснато се сменяли пътниците номерата минавали. Капитанът на кораба, обаче, имал папагал. Той изучил всички номера на фокусника и му правел сечено. Направи фокусника някакъв фокус и папагала се обади: – Не, не! Това не е истина. Той извади заека от вътрешния джоб на фрака, банкнотата не е изчезнала той я скри в ръкава си … и т.н. На фокусника му писнало от папагала и от това, че му провалял представленията, обаче, нищо не можел да направи, нали пилето било на капитана. Веднъж, обаче, корабът попаднал на подводни скали, разбил се и потънал. От всички хора оцеляли само фокусника и папагала. Фокусника се хванал за някакви дъски, а папагала долетял и кацнал отгоре. Плували те така една седмица, през цялото време папагала мълчал и гледал фокусника изпитателно. Накрая на седмицата не издържал и промълвил: – Добре! Предавам се! Казвай къде скри кораба?
	Отговор  За печат
karadzha Нед, 07.10.18, 15:33	Жената и любовницата на един мъж не се познавали. Той искал да разбере дали двете жени са му верни, затова ги пратил на една и съща екскурзия с кораб с намерението да ги подложи на изпитание. Когато жена му се върнала, съпругът ѝ задал няколко общи въпроса за другите пътници и насочил разговора към любовницата си. – Тя е истинска к*рва – съобщила жена му. – Спа почти с всички мъже на кораба. Той се оклюмал и по-късно попитал невярната си любовница как се е държала жена му по време на пътуването. – Тя е истинска дама – отвърнала любовницата. Съпругът грейнал. – Наистина ли? – Да, пътуваше с мъжа си и нито за миг не се отдели от него.   Eдна жена умряла и се качила при Свети Петър. Започнала да се оглежда наляво-надясно. – Добър ден, дъще. Търсиш ли нещо? – Търся мъжа си. Почина преди 5 години. Как да го намеря? – Как се казва? – Боку. – Много Бокувци има тук. Нещо по-конкретно за него? – Ами преди да умре ми каза, че колкото пъти му изневеря, толкова пъти ще се преобърне в гроба. – А така кажи, де! – зарадвал се Свети Петър – Знам го. Боку Пумпала му викат.   Една баба минавала до едни проститутки и ги питала: – За какво сте се наредили тук, девойчета? Тях ги било срам да кажат, че са проститутки, затова отговорили, че се редят за лукчета. Бабата решила и тя да се нареди с тях за лукчета. В същото време пристигнал клиент. Огледал първата. Огледал втората. Накрая видял бабата и казал: – И ти ли ма, бабо? – И аз, сине, и аз, нямам зъби, ама ще смуча.
	Отговор  За печат

Коментар